Решение № 4721 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2020 г.

Решение № 4721 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение № 2861/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1016/2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С300-0044772/16.01.2020 г., и на жалбоподателя са присъдени разноски по делото в размер на 550 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че нарушението е безспорно установено, като са налице всички материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ. Твърди, че за съставомерността на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е ирелевантно каква е стойността на неотчетената продажба, както и дали контролната покупка, в случая услуга, е довършена. По подробно изложени доводи в жалбата иска отмяна на решение и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Риц Автокомплекс" ЕООД в подаден писмен отговор, чрез адв. Б., изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С300-0044772/16.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Риц Автокомплекс" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - автомивка, находящ се в гр. София, [улица], стопанисвана от същото дружество, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 10 /десет/ дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 7.01.2020 г. в 15: 30 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект - автомивка, не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на 1 бр. услуга – измиване на автомобил на стойност 23 лв., платени в брой. След легитимиране на приходните органи е издаден дневен финансов отчет и КЛЕН от 7.01.2020 г. от инсталирано в обекта фискално устройство, от които е видно, че за датата на проверката контролната покупка не е отразена. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0044772/7.01.2020 г. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че административният орган не е установил и доказал по несъмнен начин изложените в ЗНПАМ фактически обстоятелства, послужили като основание за издаването й. Позовал се е на разпитаните двама свидетели в съдебно заседание – Я. М. и А. М., съгласно показанията на които, след като инспекторите по приходите са се легитимирали пред бармана за да констатират неиздаване на фискален касов бон, автомобилът им все още не е бил обслужен /измит, изчистен/. В тази връзка е счел, че от описаната фактическа обстановка в заповедта не може да се установи кое лице не е издало касов бон, на кое лице е платено за услугата и в кой момент. Обосновал е извод, че в условията на насрещно доказване административния орган не е внесъл яснота по тези въпроси, респективно не е опровергал твърденията на жалбоподателя, подкрепени от свидетелските показания. В обобщение е приел, оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 35, във вр. с чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от АПК за обективно и всестранно изясняване на релевантните за отговорността факти и обстоятелства, поради което същата е незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на оспореното решение. Първостепенният съд правилно е приел, че при издаване на заповедта административният орган не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което от своя страна съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт е на органите по приходите. Обосновани са изводите на съда, че описаната в процесната заповед фактическа обстановка е оскъдна и не може да се установи кое лице не е издало касов бон, на кое лице е платена твърдяната услуга и в кой точно момент се е случило това. Релевантните за спора факти не могат да бъдат установени и от приложения по делото протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0044772/7.01.2020 г., в който също единствено е посочено, че не е издаден фискален бон за извършена услуга – измиване на кола, на стойност 23 лв. В тази връзка правилно са кредитирани дадените свидетелски показания от Я. М. и А. М., които подробно са описали релевантните факти при извършената проверка. Съгласно същите, инспекторите са извършили други покупки, за които е издаден съответния касов бон, но когато са се легитимирали пред бармана за да констатират неиздаване на касов бон за извършената услуга – измиване на кола, автомобилът им все още не бил довършен. От дадените показания се установява, че обичайната практика в обекта е заплащането за извършената услуга да се осъществява след измиване на колата. Съдът правилно е кредитирал така дадените свидетелските показания, като е приел същите за обективни, безпристрастни и опровергаващи твърдените от ответника факти. Настоящият съдебен състав на ВАС, споделя изводите му, че в конкретния случай нарушението не е безспорно доказано, като релевантните факти и обстоятелства не са установени при условията на пълно доказване от издателя на заповедта, с оглед на което оспорената ЗНПАМ правилно е отменена като незаконосъобразна. Предвид на изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от пороците изложени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение