Решение № 12003 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2014 г.

Решение № 12003 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна, подадено от Стефка Иванова Ангелова, жив. в гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 1152/10.03.2014 г. по адм. д. № 2002/2014 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с определение № 4858/8.04.2014 г. по адм. д. 4697/2014 г. по описа на Върховния административен съд - тричленен състав на VII отделение. Иска се отмяна на влязлото в сила определение и разглеждане на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по искането за отмяна - заместник-министър на културата, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав на II колегия намира, че искането за отмяна е подадено от активно процесуално легитимирана страна по чл. 238, ал. 1 от АПК в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска и същото е потвърдено от тричленен състав на ВАС като законосъобразно, състав на АССГ е приел, че е сезиран с искане за отмяна на незаконосъобразен административен акт. Съдът приема, че процесният акт е изпратен отговор от административния орган по подаден сигнал от Ангелова, а съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, решението, постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. По наведеното основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 от АПК Ангелова представя като писмено доказателство уведомление № 97-00-31/24.04.2014 г. на министъра на културата. Оспореното определение разрешава спор за наличие, респективно липса на годен за обжалване административен акт по смисъла на АПК. Нормата на чл. 124, ал. 2 от АПК, постановяваща необжалваемост на решението на административния орган по сигнал, е императивна и спрямо приложимостта на същата представеното писмено доказателство е неотносимо и не може да представляват основание за отмяна на влязлото в сила съдебно определение. Горното обосновава извод за неоснователност на молбата по чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед изложеното в полза на ответника по искането за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия