Решение № 4875 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2014 г.

Решение № 4875 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Думбиа Баба, гражданин на Мали, срещу Решение № 7392 от 27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8492/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1233/08.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното и да постанови ново, с което да отмени административното решение. В съдебно заседание се представят и нови доказателства: писмо в превод от френски език от майката на касационния жалбоподател - Хава Кане, във връзка с убийството на всичките му роднини; удостоверение № 84/12.03.2015 г. от Център за подпомагане на хора преживели изтезания и извадка от страницата на МВР във връзка със степените на сигурност и препоръки и предупреждения за пътуване - последна актуализация 04.12.2014 г. Ответната страна по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не се представлява и не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, но разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество и с оглед новопредставените писмени доказателства, тя е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град, в производство по чл. 145-178 от АПК, вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Думбиа Баба, гражданин на Мали, срещу Решение № 1233/08.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първоинстанционният съд е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Мали, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут. Поради това, че нито една от визираните в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки не е установена по категоричен и несъмнен начин, първоинстанционният съд е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на жалбоподателя, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, поради което е отхвърлил жалбата. Решението към момента на постановяване е правилно, но предвид представените в касационна инстанция нови писмени доказателства следва да се отмени по следните съображения: Предвид представените в първоинстанционното производство доказателства съдът задълбочено и всестранно е обсъдил фактите относно бежанската история на търсещия закрила както и представената по делото справка вх. № 01-4796/28.06.2013 г. от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" и предвид приложимите материални норми съдът правилно е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен. Пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора обаче е представил в съдебно заседание нови писмени доказателства, а именно: писмо в превод от френски език от майката на касационния жалбоподател - Хава Кане, във връзка с убийството на всичките му роднини; удостоверение № 84/12.03.2015 г. от Център за подпомагане на хора преживели изтезания и извадка от страницата на МВР във връзка със степените на сигурност и препоръки и предупреждения за пътуване - последна актуализация 04.12.2014 г. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че въпреки че пред първата инстанция тези доказателства не са били представени, същите са относими и допустими съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. От така представените доказателства се налага извод, че бежанската история на чужденеца е неправилно преценена . Тъй като чл. 75, ал. 1 от ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на бежански или хуманитарен статут, следва доказателствата да бъдат проверени и обсъдени от него, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, след което да се произнесе с ново решение. Този извод следва и от чл. 173, ал. 2 от АПК, според който съдът не може да се произнесе по съществото на спора. Предложение трето на същия законов текст сочи, че когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното решението на съда, както и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците следва да бъдат отменени, а преписката изпратена на административния орган за решаване по същество, след като се вземе предвид и обсъди представените пред настоящата съдебна инстанция нови писмени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение