Решение № 532 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 564/2009 г.

Решение № 532 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 564/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Я. К., подадена в срок чрез служебния му защитник адв. С, против въззивно решение № 94 от 19.05.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 605/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено при наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, като единствените конкретни съображения се свеждат до това, че съществуват непълнота на доказателствения материал и е осъден при една недоказана и непризната вина. Иска се да бъде оправдан или наказанието да бъде намалено и бъде отложено изтърпяването му. В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 348 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 120 от 9.10.2008 г. постановена по НОХ дело № 331/2008 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия В. Я. К. за виновен в това, че през периода 17-18.09.2007 г. в селата Долно Ново село, Горно Ново село, Пъстрово, Съединение, Марково и Малък дол, в условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, в съучастие като съизвършител с В. Т. С., прокарал в обръщение 35 броя подправени парични знаци с номинал 10 лв. на обща стойност 350 лв. като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 26 , във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съдът е признал за виновен и осъдил и подсъдимия В. С въззивно решение № 94 от 19.05.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 605/2008 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е неоснователна. Начинът на упражняване правото на жалба от подсъдимия затруднява извършването на касационната проверка. В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения, че съществува непълнота при събирането на веществените и другите доказателства от страна на досъдебното производство в полза на обвинението и е осъден при една недоказана и непризната вина. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Касационната инстанция проверява спазването на правилата въз основа на които са направени фактическите и правните изводи, а именно дали са събрани достатъчно доказателства, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без изопачаване на съдържащите се в тях фактически данни и дали са направени верни фактически и правни изводи. Нарушението на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото такива нарушения не да допуснати. В пределите на своята компетентност разследващият орган и решаващите съдебни инстанция са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Осигурили са равни условия за състезателност на страните в процеса, като са събрали, както доказателствата, уличаващи двамата подсъдими в извършване на престъплението, така и тези, които допълнително са посочени от тях в подкрепа на възраженията им. Събирането на доказателствата в съдебното следствие пред първоинстанционния съд е извършено в присъствието на подсъдимите, които не са били лишени от възможност да участват при разпита на свидетелите, не е ограничено и правото им да искат събирането на други доказателства. По искане на защитника на жалбоподателя в настоящото производство, допълнително са разпитани поемните лица, участвали в проведените в досъдебното производство разпознавания. Всички доказателствени материали първоинстанционният съд е оценил поотделно и в логическата им връзка, съобразно действителното им съдържание. От тях е приел за установено, че двамата подсъдими с лек автомобил посетили шестте населени места и закупили стоки, главно цигари от търговски обекти, като заплатили с фалшиви банкноти с номинал 10 лв. При тези фактически констатации е приел, че деянията им обективират признаците от състава на престъплението за което са обвинени с обвинителния акт и ги е осъдил. Производството пред въззивната инстанция, образувано по жалби на подсъдимите против постановената осъдителна присъда е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довели до потвърждаване на присъдата без да са налице основания за това. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е приел, че доказателствената съвкупност е достатъчна за изясняване на правнозначимите факти. Макар да поддържа довод, че съществува непълнота при събирането на доказателствата, жалбоподателят не излага конкретни доводи кои доказателства съдилищата неоснователно са отказали да съберат и какви обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени. Мотивирано съдебният състав е приел, че по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно придвижването на подсъдимите до населените места, закупуването на стоки, главно цигари, от търговските обекти заплащането от двамата с парични знаци с номинал 10 лв., за които е установено, че са подправени и съзнанието за техния характер, при условията и по реда на НПК са събрани достатъчно доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Н. А., К. Г., Ж. Ж., С. Г., К. Х., И. Ф., М. К., К. С., Г. Т., Д. В. и Д. Д., В. Ч., К. М., Н. Б. и И. Димов и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства. Констатирал е, че тези доказателствени материали се обсъдени самостоятелно и във взаимната им връзка, без да се нарушат правилата на формалната логика и не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимите, в това число и на настоящия жалбоподател, че са осъдени без доказателства за обективните и субективни признаци от състава на престъплението. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил на оплакванията им и е посочил основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбите им. Вътрешното убеждение на съда за потвърждаване на присъдата не се основава на произволни фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Жалбоподателят не е дал обяснение по обвинението, но е поддържал и продължава да твърди, че намерените в автомобила цигари са закупени от неустановено лице в гр. П., като при заплащане на стойността им получили като ресто три банкноти с номинал 10 лв., с които пазарували в един от търговските обекти, без да знаят, че са неистински. Доводите му са обсъдени, съпоставени са на плоскостта на цялостния анализ на останалите доказателствени източници и мотивирано са отхвърлени. Изводите на съдилищата, че те противоречат не само на показанията на разпитаните свидетели, които включително и в съдебно заседание са ги разпознали като лицата, които изкупили всички налични цигари и ги заплатили с неистинските банкноти, но и на проведените от двамата телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства, не са произволни. За нито един от свидетелите, работещи в магазините, не съществуват данни да се приеме наличието на основания, целящи умишлено да им навредят, като им припишат престъпление, което не са извършили. Всички са категорични, че това са единствените непознати лица, които в тези два дни са пазарували, като са посочили преди извършване на процесуално следствените действия по разпознаването им достатъчно индивидуализиращи белези, по които са декларирали, че могат да ги разпознаят. Без колебание и в присъствието на поемни лица са ги разпознали по тези белези. Обективността и достоверността на звукозаписите е извън съмнение, а съдържанието на веществените доказателствени средства за проведените от двамата разговори не дава основание за възприемане на довода, че нямат отношение към извършеното деяние. В тях се съдържат освен признания за извършеното и уточняване на позициите с оглед смекчаване на наказателното положение. В съответствие с възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че на 17 и 18 септември 2007 г., с лек автомобил посетили селата Долно ново село, Горно Ново село, Пъстрово, Съединение, Марково и Малък дол, по идентичен начин влизали в търговските обекти и при разговор с продавачите изявявали желание да закупят стекове с цигари, закупували цялото налично количество, което заплатили с банкноти от 10 лв., че във връзка с получен сигнал били направени заградителни мероприятия от органите на полицията и въпреки опита им да избягат с автомобила след преследване били заловени, а закупените цигари намерени, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 244, ал. 1 НК. Налице са всички съставомерни признаци от престъплението против паричната система. Жалбоподателят е съзнавал, че действа при общност на умисъла с другия подсъдим, че банкнотите, с които заплащат са неистински и умишлено е участвал в прокарването им в обръщение. Смисълът е установен от действията, в които се обективирало деянието, както и от последващото му поведение, изразило се в опит да бъде осуетена проверката им от полицаите. Извън довода за осъждането му при една недоказана и непризната вина, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори. Оплакването за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване, което следва да бъде извлечено от искането за приложение института на условното осъждане, не намира опора в данните по делото и закона. Съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода само когато са налице основанията за това, а между тях е и изискването лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В приложената в досъдебното производство справка за съдимост са отразени десет влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, поради което разпоредбата на чл. 66 не може да намери приложение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК