Решение № 920 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2011 г.

Решение № 920 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София срещу решение № 758 от 21.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4041/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ за възстановяване на лихва върху ДДС за възстановяване в размер на 327 261.60 лв. с Ревизионен акт (РА) № 2250900379 от 25.02.2010 г., издаден от Илиана Димитрова Илиева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София за периода от 30.10.2008 г. до 23.02.2010 г., мълчаливо потвърден с Решение № 601 от 28.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (ДОУИ) при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че относно неприключилите към 01.01.2010 г. ревизионни производства, в случаите, при които до 01.01.2010 г. е образувано такова, срокът за издаване на РА, по което към същата дата не е изтекъл, следва да се приеме, че при липса на предходно правило, придаващо обратно действие на изменението на чл. 92, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), се прилага действащата към момента на образуването на ревизионното производство разпоредба. В касационната жалба е посочено, че ревизионно производство, което е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) преди 01.01.2010 г., относно данъчен период до 01.01.2010 г., при което РА следва да бъде издаден след 01.01.2010 г. и при ревизията е установено, че за декларирания период се дължи ДДС за възстановяване, който е възстановен на лицето към датата на издаване на РА, лихва за забава не се дължи независимо, че актът е издаден след 01.01.2010 г. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - "И Еф Джи Ауто лизинг" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Алексиев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от "И Еф Джи Ауто лизинг" ЕООД срещу РА № 2250900379 от 25.02.2010 г., издаден от Илиана Димитрова Илиева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София за възстановяване на сума в размер на 327 261.60 лв., представляваща ДДС за периода от 01.05.2008 г. до 31.10.2008 г., мълчаливо потвърден с Решение № 601 от 28.04.2010 г. на директора на ДОУИ при ЦУ на НАП. От събраните по делото доказателства и становища на страните съдът е приел, че спорът е на правото, а не по фактите. В случая жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 92, ал. 10 (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), която предвижда, че данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. Съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 6, когато е образувано ревизионно производство на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави предвиденото в закона обезпечение. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се възстановява, като ако след изтичането на срока за приспадане по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. Първоинстанционният съд е приел, че когато в ревизионно производство, образувано със ЗВР преди 01.01.2010 г., относно данъчен период до 01.01.2010 г., при което РА следва да бъде издаден след 01.01.2010 г. и при ревизията е установено, че декларираният от лицето резултат за данъчния период ДДС за възстановяване подлежи на възстановяване, ревизионният акт е издаден в законовите срокове и данъкът подлежащ на възстановяване е възстановен на лицето към датата на издаването му, лихва за забава се дължи независимо, че датата на издаване на РА е след 01.01.2010 г. Следва да се има предвид, че ако дължимата на лицето сума не е възстановена към датата, на която е следвало да се издаде актът, лихва се дължи от датата, следваща тази дата, до датата на възстановяване на сумата. Посоченото важи за случаите на неприключили ревизионни производства, за които ЗВР /за образуването им или за удължаване на срока за извършването им/ е издадена преди 01.01.2010 г. От изложеното съдът приема, че решаващият орган неправилно е отказал да възстанови дължимата лихва върху невъзстановения ДДС за периода 30.10.2008 г. до 23.02.2010 г. като мълчаливо е потвърдил мълчаливия отказ на органа по приходите да стори това, поради което е признал правото на жалбоподателя на лихва за посочения период върху главница в размер на 327 261,60 лева. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Спорът по делото е само правен и е свързан с отговор на въпроса коя норма е приложима към настоящия казус. Касационната инстанция счита, че по този въпрос административният съд е формулирал обосновани изводи. Съгласно текста на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Целта на разпоредбата е да се обезщетят ревизираните лица за удължените срокове за завършване на ревизията, както и да се акцентира върху отговорността на приходната администрация за по-късното възстановяване на сумите. Изводи за недължимост на лихвите не могат да се мотивират с нормата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС (ред. ДВ, бр. 108, от 19.12.2007 г.). Данъчният субект не би трябвало да носи негативните последици от удължаване времето на възстановяване на ДДС по причина действия на администрацията. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в срока на ревизионното производство, данък не се възстановява по смисъла на чл. 92, ал. 8, но това не означава, че върху него спира да тече и не тече лихва за забава. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба - чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи - принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване на данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради поведението на данъчната администрация в резултат, на което данък е следвало да се възстанови. В случая е налице забава, тъй като се касае за поведение на данъчната администрация или удължаване на срокове за възстановяване на данък, поради провеждане на ревизионно производство, при което обаче не са установени данъчни нарушения. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение