Решение № 16909 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2013 г.

Решение № 16909 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Ангелов Ангелов от гр. Панагюрище, ул. "Петко Мачев" № 25 срещу решение № 7630/4.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2477/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1488 от 13.12.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-663/2012 г. на същата комисия за установено нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), изразяващо се в придобиване на контрол върху "Биндер"АД, гр. Сливен, за което е наложена имуществена санкция в размер на 45 679 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отново подробно е изложено оплакването относно незаконосъбразността на изводите на КЗК и съда, че физическото лице Иван Ангелов Ангелов има качеството на предприятие. Счита, че решението на съда е необосновано, тъй като не е изяснен въпросът в какво се състои стопанската дейност на физическото лице, която е предназначена за размяна на пазара. Изразява несъгласие с направените изводи на съда относно позоваването на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй в случая е налице само първата предпоставка предвидена в цитираната норма, като за термина "стопанска дейност" следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 13 от ЗЗК. По тези съображения касационния жалбоподател счита, че не са налице изрично посочените предпоставки за налагане на санкция на основание чл. 24 от ЗЗК. Счита, че наложената санкция от КЗК и потвърдена от съда е недопустима, тъй като е наложена на субект, който не попада в хипотезата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗК. Дори и да налице непълнота в закона, то съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА в случая е недопустимо чрез тълкуване на закона да се ангажира наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. По тези съображения моли съда постанови решение с което да отмени обжалваното решение на Върховният административен съд, като вместо него за постанови решение с което да отмени изцяло решението на КЗК с което е наложена имуществената санкция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Гроздев. Претендира присъждане на направете разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията - гр. София, редовно призован, явява се от гл. юрк. Александра Кенаниева, която оспорва жалбата. Представя писмени бележки с подробно развити доводи за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице пороци на съдебното решение, които да обуславят касационните основания за отмяна. Счита, че решението на тричленния състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са довели до постановяване на законосъобразен акт, като моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Иван Ангелов Ангелов от гр. Панагюрище, ул. "Петко Мачев" № 25 срещу решение № 1488 от 13.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-663/2012 г. с което Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществена санкция за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК в размер на 45 679 (четиридесет и пет хиляди, шестстотин седемдесет и девет) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в съответствие със законовите изисквания, КЗК е установила, че Иван Ангелов е придобил близо 100 % от капитала на "Биндер" АД чрез покупката на акции, което му дава право да упражнява контрол върху това дружество. Контролът се изразява в придобиването на права, право на собственост върху голяма част от акциите на капитала на дружеството с право на глас в ОСА, които дават възможност Иван Ангелов да упражнява решаващо влияние върху "Биндер" АД, чрез гласуване на решения относно състава, или решенията на органите на управление на акционерното дружество. По този начин решенията на дружеството могат да бъдат подчинени на неговите интереси и потребности. За да достигне до решаващият извод, че е налице концентрация по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, по делото е установено, че същевременно Иван Ангелов упражнява едноличен контрол и върху ЕТ "Градус - Иван Ангелов - 55". Съдът е приел, че в случая е установената концентрация не е с временен характер, а с траен такъв, тъй като това си право на влияние върху състава на органите на управление на предприятието - цел ("Биндер" АД) е било упражнено от Иван Ангелов, чрез негов пълномощник, при гласуване на новия състав на Съвета на директорите, поради което реално е реализиран контрол върху дружеството. Съдът е счел за правилно установено от КЗК, че ако сделката е била надлежно нотифицирана, то същата би била разрешена на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗК. Отчетено е от съда, че въпреки липсата на противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗК, сделката е извършена в нарушение на чл. 24, ал. 1 от с. з. тъй като законодателят е предоставил правомощието единствено на НОК да прецени въздействието на концентрацията върху антиконкурентните ефекти на съответните пазари. Като правна последица от неизпълнението на това законово задължение е възникнало и основанието за налагане на санкция, поради това, че не е изпълнено задължението да се уведоми предварително КЗК. Съдът е приел, че КЗК е осъществила всички необходими действия и е спазила административнопроизводствените правила, като въз основа на обективно установените фактически обстоятелства е достигнала до законосъобразни правни изводи. Извършил е проверка на атакувания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и е установил, че не е налице никое от отменителните основания по чл. 146 от АПК, обуславящи отмяната му. По този начин е стигнал до правилен извод за законосъобразността на атакувания административен акт и за неоснователност на жалбата срещу него. Като краен резултат първоинстанционният съд е приел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЗК спрямо Иван Ангелов именно в качеството му на предприятие по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗК във връзка с § 1, т. 7 ДР, което ангажира и имуществената му отговорност за неспазване на задължението за нотифициране на сделка, представлява концентрация по смисъла на ЗЗК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд - тричленен състав на ВАС, четвърто отделение е приел, че правилно КЗК по идентификацията на страната е преценила, че Иван Ангелов Ангелов осъществява дейност като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като е осъществявал стопанска дейност, като пряко предоставя услуги предназначени за размяна на пазара, чрез дейността си като ЕТ "Градус - Иван Ангелов - 55", както и чрез всички останали търговски дружества, в които притежава контролно участие, като извън това участие той участва и представлява тези дружества. Отчетено е от съда, че допълнителното му дялово участие в други предприятия му дава право да упражнява решаващо влияние върху тях по смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК. Поради това съдът е стигнал до решаващия извод относно правилно приложение на материалния закон от КЗК, като е приела, че Иван Ангелов Ангелов извършва пряко стопанска дейност, поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и ангажирана имуществената му отговорност за неспазване на задължението за нотифициране на сделката, представляваща Основното оплакване на касатора Иван Ангелов е това, че в качеството му на физическо лице не е и не може да бъде субект на нарушение по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, тъй като не се вмества в понятието "предприятие". В § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК е дефинирано понятието предприятие и то е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. В § 1, т. 13 от същата допълнителна разпоредба за стопанска дейност се счита дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. След като законодателят е включил в дефиницията на понятието предприятие не само юридически лица, но и физически и неперсонифицирани образувания, то правилно съдът е приел, че Иван Ангелов представлява предприятие по смисъла на специалния закон за разлика от установеното в Търговския закон понятие за предприятие. След като касационния жалбоподател осъществява стопанска дейност, като пряко предоставя услуги, предназначени за размяна на пазара, чрез дейността си като ЕТ "Градус - Иван Ангелов - 55", както и чрез всички останали търговски дружества, в които притежава контролно участие, за него са приложими разпоредбите на ЗЗК, като попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1 от същия закон. При определянето на размера на санкцията КЗК е съобразила чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал. 4 ЗЗК, която препраща към приетата с нейно решение № 71 от 3.02.2009 г. Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, включително и определянето на извършеното нарушение като леко, поради което е приела, че санкцията следва да се определи в размер на 5 % от общия оборот, според чл. 13 от Методиката. На следващо място НОК е съобразил обстоятелството, че санкцията следва да се наложи на физическо лице, което извършва стопанска дейност чрез контролираните от него предприятия като е приел, че размерът на санкцията следва да се определи според таксата, която би следвало да се заплати при придобиването на контрол върху "Биндер" АД. Не са изложени фактически основания в подкрепа на посоченото в касационната жалба оплакване за необоснованост на решението. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил доказателствата по делото и изводите му се подкрепят от същите, поради което решението му е обосновано. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - първа колегия,