Решение № 8538 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2018 г.
ВАСI отделение25.06.2018 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2347/28.12.2017 г. по адм. д. № 829/2017 г. на Административен съд - В. в частта, с която е отменен РА № Р-03000315005141-091-001/23.02.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. над 364,75 лв до 397,18 лв и лихви над 217,32 лв до 236,63 лв, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Б. против РА № Р-03000315005141-091-001/23.02.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. над 364,75 лв до 397,18 лв и лихви над 217,32 лв до 236,63 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-В. да заплати на В. С. Б. 344,71 лв разноски по делото, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8538 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено като неправилно решение № 2347/28.12.2017 г. по адм. д. № 829/2017 г. на АС-В. в частта, с която е отменен РА № Р-03000315005141-091-001/23.02.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта за определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. на В. Б. данък 1037,81 лв и 618,28 лв лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба В. Б. по съображения в писмена молба, имаща характер на становище по същество, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03000315005141-091-001/23.02.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта за определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. на В. Б. данък 1037,81 лв и 618,28 лв лихви, като жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. Правилен е изводът на съда, че задълженията, определени в РА за 2009 г. не са погасени по давност. Обосновано съдът е приел, че в началното салдо не може да се включи левовата равностойност на притежавано от ревизираното лице злато като недоказано. По делото не са представени доказателства ревизираното лице да е извършвало продажби на злато преди ревизирания период и през 2009 г., за да се включат получените средства в паричния поток за 2009 г. За да отмени РА в обжалваната част съдът е приел, че неправилно в РА в паричния поток на ревизираното лице като разход е включена цялата платена цена за закупен в семейна имуществена общност недвижим имот в размер 7132,10 лв вместо половината в размер 3566,05 лв. Касаторът поддържа, че е включил цялата цена като разход на Ботев, както и сумата 8286,64 лв, представляваща всички платени разходи за В и К услуги, електроенергия, нотариални такси за покупката на имота и платените от съпругата телекомуникационни услуги, тъй като съпругата нямала доходи и на нея не са правили ревизия. Касаторът поддържа, че е доказано липсата на принос на съпругата в плащането на разходите на домакинството, поради което са възложени само на В. Б. Обосновано съдът е приел, че този подход е неправилен. Разпитаните по делото свидетели са дали показания, че в двора има две къщи, в които живеят 8 души като в РА няма данни в домакинството на ревизираното лице колко пълнолетни лица има, както и в домакинството, живеещо в другата къща, поради което неправилно е прието, че разходите за В и К услуги, електроенергия, нотариални такси и телекомуникационни услуги, платени от съпругата, следва да се възложат изцяло върху ревизираното лице. Правилно съдът е поставил задача на вещото лице да направи паричен поток като за разходи включи установените разходи за 2009 г. на едно лице от НСИ с частични корекции за размера на платените данъци, който е установен и за размера на разходите за пътувания до Анталия, които са установени. Вещото лице е дало заключение, че разходите на едно лице 2009 г. са в размер 3247 лв, от които неправилно е спаднало 120 лв разнообразни стоки и услуги. Правилно е спадната сумата 108 лв - данъци, като са включени 145,05 лв, колкото са действително платените данъци. Правилно е спадната сумата 326 лв - други разходи, след като в РА са включени 150 лв - други разходи, в който размер са взети предвид и от вещото лице. Правилно са спаднати 129 лв - свободно време, културен отдих и образование и вместо тях е включена половината от разходите за пътувания до Анталия със съпругата в размер 1089,44 лв. Вещото лице е пропуснало да прибави 204,44 лв, представляващи половината от разходите за платени нотариални такси в размер 408,87 лв. Вещото лице е определило разходите за 2009 г. в размер 8514,54 лв, които следва да се увеличат със посочените по-горе 120 лв и 204,44 лв и се получава разход в размер 8838,94 лв. В РА е прието начално салдо от 1500 лв и приходи в размер 3367,09 лв, които определят общо разполагаеми средства в размер 4867,09 лв и извършени разходи с приходи от неустановен източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер 3971,85 лв, за които дължимият данък е в размер 397,18 лв и се дължат лихви 236,63 лв, изчислени съответно. Съдът е отменил РА в частта, с която е определен за внасяне данък 1037,81 лв и лихви 618,28 лв, вместо да постанови диспозитив, че отменя РА в частта, с която са определени данък и лихви над определените от съда размери: данък 364,75 лв и лихви 217,32 лв. Определеният от съда данък е занижен с 32,43 лв, а лихвите са занижени с 19,31 лв. Ще следва решението като неправилно да бъде отменено в частта, с която е отменен определения в РА данък над 364,75 лв до 397,18 лв и лихви над 217,32 лв до 236,63 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за всяка инстанция по 300 лв - общо 600 лв. Ответникът има право на разноски по делото за 944,71 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 344,71 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,