Решение № 678 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2010 г.

Решение № 678 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, против решение № 437/15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6884/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 16555 от 29.09.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от две години" на Нгуен Тхи Минх, гражданка на Виетнам, на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на подадената от Нгуен Минх жалба. Ответникът Нгуен Тхи Минх, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Производството е започнало по жалбата на Нгуен Тхи Минх, гражданка на Виетнам срещу заповед № 16555 от 29.09.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от две години" на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички наведени и релевантни за спора оплаквания, съобразно ангажираните по делото относими доказателства и при точно прилагане на материалния закон. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване. В случая релевантните за фактическия състав на нормата на чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ факти не са безспорно установени по делото. Оспорената заповед не съдържа никакви фактически обстоятелства, които да изпълват хипотезата на посоченото правно основание. Обстоятелството, че лицето няма осигурени средства за издръжка и задължителни застраховки не е конкретно мотивирано - нито в акта, нито в приобщеното към мотивите предложение рег. № МГ 2546/29.09.2009 г. на сектор "миграция" при СДВР. Административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая и в заповедта, и в предложението до административния орган като фактическо основание органът е посочил пребиваването на чужденеца в страната след срока на даденото му разрешение. Но това обосновава друга правна хипотеза. Така установения факт е съобразен от компетентния орган и за това нарушение на Нгуен Тхи Минх е приложена съответната принудителна мярка със заповед № з 1579/2006 г. Оспорената заповед № 16555 от 29.09.2009 г. не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ. Видно от материалите по административната преписка, налице са доказателства за семейно и имотно състояние на чужденеца, които не са обсъдени при издаването на акта. Административният орган не е изложил съображения във връзка с обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, относими към посоченото правно основание по чл. 42з, ал. 1, като липсват мотиви за приложението на чл. 42з, ал. 4 от този закон. Съдът проверява оспорения акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съвкупната преценка на доказателствата сочат на извод, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилен е изводът, че изводът на административния орган за липсата на средства за издръжка не е изследван към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност. При условие, че констатациите на административния орган са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за неустановени обективно предвидените предпоставки по чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд