Решение № 7990 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2009 г.

Решение № 7990 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Компютър плюс" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от Любомир Иванов Панамски и адв. Ив. Недев, срещу Решение № 1134/07.08.2009 г. по адм. д. № 902/2008 г. на Административен съд - Пловдив, III отделение, 9 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск на касатора на осн. чл. 1 от ЗОДОВ за сумата 2100 лв. имуществени вреди и 57 лв. законна лихва и за сумата 300 лв. представляваща заплатен адвокатски хонорар по водено дело, с което е отменено наказателно постановление на началник Митница - Пловдив. Жалбоподателят твърдял, че с наложеното наказателно постановление, впоследствие отменено с влязло в сила решение от 13.06.2007 г. като незаконосъобразно, за него са настъпили описаните имуществени вреди. Съдът изложил мотиви, че отмененото наказателно постановление е административен акт и неговата отмяна влече отговорността на държавата, поради незаконосъобразната дейност на нейните органи или длъжностни лица, реализирана при и по повод тяхната административна дейност и следователно е приложим ЗОДОВ. Искът обаче е отхвърлен, тъй като съдът приел, че жалбоподателя като юридическо лице, претърпяло вреди от незаконосъобразна административна дейност може да предяви иска си едва с изменението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ /с ДВ, бр. 105/2005 г. в сила от 01.01.2006 г./, когато се предвиди възможността на субектите с качеството на юридически лица да претендират имуществена обезвреда по ЗОДОВ. Той е могъл да претендира тези вреди само въз основа на факти, осъществени след 01.01.2006 г., а в случая ищецът претендирал за факти настъпили преди тази дата и за другата част - след тази дата. Отхвърлил и иска в частта му за присъждане на направените разноски по воденото дело, с което е отменено наказателното постановление. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не по изложените в него мотиви. Постоянната практика на ВАС, III отделение е, че отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налагането на административно наказание с издаване на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Материята се урежда от ЗАНН. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Неправилно съдът е приел, че с наложеното наказание по наказателното постановление, впоследствие отменено като незаконосъобразно, влече отговорността на държавата и нейните органи и длъжностни лица, и съответно е налице приложимост на ЗОДОВ. Направените от ищеца разноски в административно-наказателното производство за отмяна на наказателното постановление също нямат характер на вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение