Решение № 12316 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2016 г.

Решение № 12316 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11292/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от З. С. З., с адрес в [населено място], [улица], ап. [номер], чрез упълномощения адв. М. М., срещу решение № 67 от 21.07.2016 г. постановено по адм. дело № 81 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Търговище. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че не е налице реална заплаха за З. и членовете на неговото семейство, както и че представените доказателства относно заеманата от него длъжност и ежедневните му пътувания са извън предмета на доказване в съдебното производство. Счита, че е установил по достатъчно убедителен начин необходимостта си от получаване на разрешително за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Началник на Районно управление на Министерството на вътрешните работи – Търговище, не се представлява в съдебното заседание пред касационната инстанция и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил оспорването на З. С. З. срещу отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси рег. № 1993 р-9272 от 11.05.2016 г. на началника на Районно управление (РУ) на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Търговище по жалба на З. С. З.. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че З. С. З. е подал заявление до началника на РУ на МВР - Търговище с вх. № 199300-2194 от 30.03.2016 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Мотивирал е искането си, че като директор на завод в [населено място] ежедневно пътува от [населено място] до местоработата си и обратно. При зачестилата агресия по пътната мрежа и усложнената криминогенна обстановка в страната оръжието му е необходимо за самоотбрана. Във връзка с подаденото заявление е била извършена проверка по преписка с вх. № 1993 р-6975 от 06.04.2016 г. от служител на РУ - Търговище и е съставена докладна записка рег. № 1993 р-7092 от 07.04.2016 г. до началника на РУ - Търговище, в която е посочено, че срещу З. З. не са завеждани заявителски материали, не са завеждани жалби срещу З. и неговото семейство, не е постъпвала информация да е извършвал прояви, несъвместими с установения обществен морал или нарушения на обществения ред. Не са постъпвали данни да има близки и приятелски отношения с лица от криминалния контингент. От приложените към заявлението справка за съдимост и служебна бележка от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Търговище се установява, че З. З. не е осъждан и няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу него. Със заявление от 04.05.2016 г. З. З. е изложил като допълнителни мотиви увеличаващата се битова и криминална престъпност в обществото, както и приближаваща финансова криза, която щяла да катализира допълнително и без това агресивно настроени общности. В докладна записка с рег. № 1993 р-9149 от 10.05.2016 г. на РУ – Търговище, относно извършена проверка по преписка с вх. № 199300-2194/30.03.2016 г. е мотивирано предложение до началника на РУ – Търговище на З. С. З. да не бъде издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. След което е постановен процесният отказ. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, касаещи установения в него режим за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. От приетите по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че З. З. не е установил наличието на основателна причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, която да е обоснована по несъмнен начин, както изисква нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Решението е правилно. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ са регламентирани материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него, - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78 а, чл. 79, чл. 80, чл. 81 и чл. 81а ЗОБВВПИ. С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Всички тези действия са извършени в конкретния случай преди издаване на отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси рег. № 1993 р-9272 от 11.05.2016 г. на началника на РУ – Търговище. Преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ органът прави в условията на оперативна самостоятелност. Това не означава, че съдът не може да извърши контрол за нейната законосъобразност. Разпоредбата на чл. 169 АПК го задължава да провери не само дали органът е имал оперативна самостоятелност за вземането на дадено решение, но и дали я е упражнил законосъобразно. Когато обаче извършва преценка за законосъобразност на направения при условията на оперативна самостоятелност извод съдът следва да отчита, че тази преценка органът прави на основата на неговите специални знания, информация, опит и компетентност (не като правомощие, а като съвкупност от професионални способности). Съдът може да преценява дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния казус при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на З. е законосъобразен. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че посочените от З. обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно – не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие. Съображенията свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето и семейството му не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на необходимостта, като предотвратяването на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, респективно би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване на разрешение. Заявените от лицето обстоятелства, относно заеманата длъжност и необходимостта да борави с парични средства, също не покрива критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Като е приел че оспореният отказ е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът има право на направените по делото разноски, но при липсата на искане в тази насока и на доказателства за направени разноски, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение