Решение № 12806 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), чрез процесуалния му представител служител с юридическо образование в Дирекция Административни, финансови и правни дейности - Н. Гавраилова, против Решение 3032/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 10710/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Напоителни системи ЕАД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 65/16.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР, и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 650,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел оспореният АУПДВ за немотивиран, тъй като са били изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден, а също и писмените доказателства за съставянето му, като мотивите на органа са детайлни, разбираеми и достатъчни, за да се установи волята му. Наред с това според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършената проверка само по документи е нарушила правото на защита на дружеството, като в резултат неправилно бил приложен и коефициентът за изчисление на дължимата такса. В тази връзка е посочено, че въпреки изпратената покана за изпълнение дружеството не е взело участие в административното производство, представяйки данни или доказателства, оспорващи констатациите в КП. От друга страна касаторът излага аргументи, че проверката по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ няма как да се извърши на място, като освен това не е била и необходима по причина, че се извършва изцяло на база предоставени от декларатора данни и информация, съгласно които е приложен коефициент 1,3 от Тарифата за таксите. Подадените в тази връзка два броя декларации според касатора са представени единствено с цел заблуждение на административния орган и опорочаване на производството по издаване на процесния акт. Необосновано, според касатора, АССГ се е позовал изцяло на заключение по СИЕ, тъй като от една страна въпросът за коефициентът е правен, а от друга - вещото лице не е базирало отговорите си на реално отнетите количества и данни съгласно Наредбата, като не е съобразено и обстоятелството, че под представената с писмо с вх. КД-04-1782/03.02.2023 г. таблица за изчисляване на отнети обеми вода за напояване през 2022 г. самото дружество е отбелязало, че отнетият годишен обем е по-голям от обема по нормите за водопотребление и коефициентът за изчисление, който следва да се приложи, е 1,3. Изложени са и твърдения за разхищение на водни количества от отнетите обеми от страна на Напоителни системи ЕАД. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения АУПДВ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Напоителни системи ЕАД, с ЕИК: 831160078, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ 136, ет. 3, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Във връзка с твърдения от страна на касатора за разхищение на водни количества от отнетите обеми представя писмени доказателства съгласно опис ежемесечни обосновки и заявки от Напоителни системи ЕАД до Министерство на околната среда и водите. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно списък с разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на АУПДВ 65/16.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР, с който въз основа на документите по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от ЗВ във връзка с чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), декларация с вх. КД-04-1782/03.02.2023 г. по чл. 194б от ЗВ, справка с вх. КД-05-265/25.01.2023 г. и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. а, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 11 ал. 1, посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за позлване на воден обекти и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ., бр. 2 от 6 януари 2017 г., по отношение на Напоителни системи ЕАД гр. София е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностни води съгласно разрешително 01420029/09.06.2021 г., издадено от заместник министър на околната среда и водите за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., в размер на 13 260,00 лева главница и законна лихва за периода на забава от 16.02.2023 г. до 26.10.2023 г. в размер на 1 089,67 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ. АССГ е приел от фактическа страна, че Напоителни системи ЕАД е титуляр на разрешително за водоползване 01420029 от 09.06.2021 г., издадено от заместник - министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект - язовир Белмекен, изграден на река Крива, с разрешена цел: земеделски цели обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури в района на НС Карабунар, с лимит на ползваната вода: до 20 млн. м3/годишно, до 7,0 млн. м3/годишно за напояване и до 13,0 млн. м3/годишно за компенсиране на недостиг на вода от язовир Тополница и язовир Батак в условията на суха година. Установено било също така, че при проверка на експерти от БД ИБР, обективирана в Констативен протокол (КП) Пз-056/20.02.2023 г. е установено, че Напоителни системи ЕАД за 2022 г. не е заплатило дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., в размер на 13 260,00 лева, като за определяне на общото количество вода, използвано за напояване през посочения период, са съобразени данните от предходна проверка, обективирана в КП Пз- 020/26.01.2023 г. Констативният протокол с Пз-056/20.02.2023 г., ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението и уведомление за започване на производството по установяване на задължението са били връчени на Напоителни системи ЕАД с писмо изх. ПО-02-196/20.06.2023 г., като предвид липсата на извършено плащане, производството е приключило с постановяване на оспорения АУПДВ. В хода на съдебното производство пред АССГ е допусната и приета съдебно - икономическа експертиза (СИЕ) с цел установяване размера на дължимата такса за водовземане за посоченият период с оглед приложимата тарифа за периода, като съдът е кредитирал заключението на експерта само в частта му по въпроси 1 и 2, касаещи направените изчисления за дължими такси по коефициент 0,7 със следващите се лихви, тъй като е прието, че в останалата част е вещото лице е взело отношение по въпроси, попадащи в компетентността на съда. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до материалната незаконосъобразност на акта. Съдът е приел, че от страна на Напоителни системи ЕАД са подадени две различни справки и две различни декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ с различни коефициенти по Тарифата 0,7 и 1,3 - документи, които не са били отразени в протокола и оспорения АУПДВ, поради което заключил, че в случая отсъстват конкретните съображения на органа за прилагане на коефициент 1,3 при изчисляване размера на дължимата такса, като в този смисъл е приел процесния АУПДВ за немотивиран. Изложеното довело съда до извода за липса на извършена надлежна проверка по документи по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, препятстваща от своя страна законосъобразното определяне на приложимия по см. чл. 12, ал. 3 от Тарифата, съответно - конкретен размер на дължима такса за водовземане за 2022 г. В подкрепа на този извод според съда е и противоречието, констатирано в едната декларация, между данните за водопотребление с приложим различен коефициент на тарифата в таблицата и посочения отнет годишен обем, записан под таблицата като размер, по-голям от обема по нормите за водопотребление. На следващо място съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил и коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Прието е, че според подадените 2 бр. декларации и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, количествата отнети водни обеми за 2022 г. от Напоителни системи ЕАД не надвишават лимита на ползвана вода, залегнал в разрешителното, поради което съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата е бил приложим коригиращ коефициент 0,7, при който дължимата такса за водовземане би била в размер на 7 140,00 лева. Доколкото въпросите относно приложимия коефициент за определяне конкретен размер на задължението не са обсъдени в административния акт, а също и не са били изложени допълнително, е прието, че АУПДВ е немотивиран, като предвид липсата на извършена проверка по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, са обосновани изводи за нарушение на съдопроизводствените правила, обуславащи отмяна на административния акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. Според чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът ѝ се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ титулярите на разрешителни се задължават ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнеие на задължението. Като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води Напоителни системи ЕАД е подало декларация по образец заедно с таблица за изчисляване на обема вода за напояване през 2022 г. Определената в декларацията такса за водовземане е в размер на 13 260,00 лева, т. е. в размера, в който е установена и с КП, и с АУПДВ. Видно също от декларацията размерът на таксата е изчислен по формулата в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която е в сила от 01.01.2017 г., при единичен размер на таксата от 0. 0015 лв./куб.м. и коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 2 1.3. Деклариран е отнет годишен воден обем 6 800 000 куб.м., за който под таблица за изчисляване на отнети обеми вода за напояване през 2022 г. съгласно Наредбата за водопотребление е отбелязано, че е по голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в наредбата за водопотребление за съответните култури, поради което приложимият коефициент е 1.3. Таксата не е била внесена. Според изводите на първоинстанционния съд при издаването на акта липсва извършена проверка по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това АССГ е приел, че АУПДВ не е бил надлежно мотивиран, което е рефлектирало върху правото на защита на дружеството. Предвид това оспореният акт е бил приет за незаконосъобразен. На първо място следва да бъде посочено, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в административното производство са представени две декларации с различно съдържание. В действителност Справка за таксите за водовземане за 2022 г., изчислена по норма 07 и втора декларация по чл.194б от ЗВ с коефициент 0,7 са представена за първи път в съдебното производство, без да е обяснена причината поради която същите се различават по съдържание с тези, представени в административното производство Според настоящия съдебен състав, нито в административното, нито в съдебното производство от страна на Напоителни системи ЕАД са били оспорени подадената декларация и данните в нея, а освен това - не са били ангажирани доказателства, оборващи съдържащата се в декларацията информация, нито са изложени твърдения, че същите са неправилно декларирани или има грешка при посочването на ползвания обем вода. Напротив отнетият обем вода е изчислен при съобразяване на съответните норми за водопотребление в Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371/22.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г., а именно в размер на 6 800 000 куб.м. Неправилно решаващият съд е приел, че след като отнетият годишен обем не надвишава лимита, то коефициентът по чл. 12, ал. 3 от Тарифата за таксите, чрез който се изчислява размерът на дължимата такса за водовземане, е 0.7, а не 1.3. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Тарифата въвежда различен критерий за определяне на коефициента, а именно - съотношението между отнетия обем вода и обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, а не съотношението между отнетия обем вода и максимално разрешения с разрешителното. В настоящия случай - доколкото отнетият обем вода е по - голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, се обосновава извод за законосъобразно определен с АУПДВ размер на дължимата такса при коефициент - 1.3. Въпреки че това е по-високият коефициент за дружеството това е неблагоприятен факт, деклариран от самия него и удостоверен с представени писмени доказателства. На следващо място неправилно първоинстанционният съд приел, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила предвид липсата на извършена проверка по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ. Извършването на такава проверка би имало значение единствено, ако органът е установил различна от декларираната информация, водеща до негативно засягане на основата и размера на декларираната такса в посока повишението ѝ. Определянето на таксата е направено според правилата на формулата за изчисление, посочена в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, а размерът ѝ не се различава от декларирания от Напоителни системи ЕАД. Обосновани са доводите на касатора, че от една страна - такава проверка няма как да се извърши на място, а освен това и не е наложително, тъй като тя се извършва изцяло на база предоставени данни и информация. Освен това дори да се извърши проверка на място същата не би довела до някакви установявания, тъй като декларираните количества са за изминал период и на практика не могат да бъдат направени констатации, без представени справки от дружеството. Същото е било поканено, но не е взело участие в административното производство в законоустановения срок и не е ангажирало никакви допълнителни доказателства. Нещо повече - дори не оспорва количеството отнета вода, а само правилното определяне на коефициента съгласно чл. 11, ал. 3 от Тарифата таксата и съответните норми на водопотребление, определени с наредбата на по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ. Освен това, неправилно първоинстанционният съд приел, че издадения АУПДВ не е надлежно мотивиран, което е рефлектирало върху правото на защита на дружеството. Оспореният АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, като е фактически и правно мотивиран. В съответствие с разпоредбата на чл. 1956, ал. 2 от ЗВ са посочени писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане, констативен протокол от извършената проверка, покана до лицето за доброволно изпълнение. Посочени са фактите и обстоятелствата, обосновали извода, че Напоителни системи ЕАД не е заплатило дължимата такса за водоползване за процесния период. Мотивите, съдържащи се в оспорения акт и в писмените доказателства към административната преписка по неговото издаване, са достатъчни, за да се установи волята на органа, изхождайки от наличието на конкретизиране на иззетите количества води, начина на формиране на задължението и доказателствата, обосноваващи тези факти. Размерът на реално отнетото количество водни маси е отбелязан лично от касатора в декларация по чл. 194б ЗВ, като същият е установен и в КП-ли от извършените проверки - Пз- 020/26.01.2023 г. и КП Пз-056/20.02.2023 г., екземпляри от които са редовно връчени на Напоителни системи ЕАД и които установяват пълно съответствие на декларираното иззето количество и реалното такова. По делото не е било спорно, че дружеството не е заплатило таксата за водовземане за посочения период, като в срока за доброволно изпълнение не са ангажирани доказателства, че дължимата такса е платена и не са били направени възражения. След връчване на уведомлението за започване на административното производство Напоителни системи ЕАД е имало възможност да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, което не е било сторено, включително и по късно - в хода на съдебното производство. За пълнота на настоящото решение следва да се посочи, че представените от ответника по касация Напоителни системи ЕАД за първи път пред касационната инстанция писмени доказателства - ежемесечни обосновки и заявки от дружеството до Министерство на околната среда и водите не съдържат информация за обстоятелства, които да променят вече формираните по-горе изводи. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Напоителни системи ЕАД против АУПДВ 65/16.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на дружеството е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностни води съгласно разрешително 01420029/09.06.2021 г., издадено от заместник министър на околната среда и водите за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. в размер на 13 260,00 лева главница и законна лихва за периода на забава от 16.02.2023 г. до 26.10.2023 г. в размер на 1 089,67 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, разноски на ответника по касация не се дължат, а такива не следва да се присъждат и на касационния жалбоподател, доколкото не са поискани и доказани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,