Решение № 136 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2014 г.

Решение № 136 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 2995 от 8.05.2014 г. по адм. дело № 10584/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 4134/19.09.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Румен Митков Велинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Велинов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в решението. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт следва да бъде възприет по отношение на второто от посочените в заповедта нарушения. В тази част изискванията за форма не са изпълнени, тъй като не са посочени нормите и правилата, които и са нарушени и на които поведението на служителя противоречи. Велинов е наказан за това, че не е вписал час на приключване на извършената от него щателна митническа проверка, започнала в 18.30 часа на 19.01.2013 г. и на такава, проведена по- рано същия ден, без да е посочено кои правила задължават служителя да направи това. Цитираните разпоредби от длъжностната характеристика засягат извършването на проверки и провеждане на митнически контрол, но не и оформянето на документацията. В тази насока разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл също не могат да се вземат предвид, тъй като са общи правила за поведение и не вменяват конкретни задължения. По отношение на първото, описано в заповедта нарушение, изискванията за форма са спазени. В административния акт в тази част са посочени фактическите и правни основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, като са цитирани конкретните служебни задължения от длъжностната характеристика и от Закона за митниците (ЗМ), които не са изпълнени от Велинов. Заключението за противоречие във фактическите обстоятелства на административния акт също следва да бъде споделено. Служителят е наказан за две нарушения, които обаче са допуснати по едно и също време (първото според заповедта е извършено след 18.35 часа на 19.01.2013 г., а второто - след 18.30 часа на същата дата), поради което наличието на едното изключва извършването на другото. Ако Велинов е допуснал първото от описаните нарушения, то приблизително по същото време не би могъл да извършва щателна митническа проверка на друг автомобил и съответно да осъществи второто от посочените в заповедта нарушения и обратно - ако след 18.30 часа същият извършва щателна митническа проверка на лек автомобил, не би могъл да осъществява митнически контрол и проверки на трасе "входящи автомобили" и съответно да пропусне да извърши проверка на описаните в заповедта четири леки автомобила с македонска регистрация, превозващи акцизни стоки, респ. да не изпълни служебните си задължения на митнически инспектор. Описаните нарушения на формата на акта са съществени, тъй като са пречка да се установи действително извършеното или неизвършеното от Велинов и съответно да се направи извод за това в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са констатирани от първоинстанционния съд. Действително процедурата по налагане на наказание формално е изпълнена. Служителят Велинов, който заема длъжността "старши инспектор" в Агенция "Митници", митнически пункт Гюешево, митница Югозападна, е наказан след като са приети писмените му обяснения (такива са представени с рег. № 24/74/17.09.2013 г.) и след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган (протокол № 153/17.09.2013 г.). Проведено е и производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № 444/21.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници"), по което е проведено заседание, а заповедта е издадена след запознаване със становището на дисциплинарния съвет. Въпреки това, в нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е установено дали всички, изброени в заповедта за налагане на наказание четири леки автомобила, превозвали големи количества захар, на които не е извършена митническа проверка, е следвало да бъдат проверени именно от Велинов с оглед данните, че в същата смяна на трасе "входящи автомобили" е работил и друг митнически служител - инспектор Михаил Мартинов. Не е установено кога е приключила започната в 18.30 часа от Велинов щателна митническа проверка на лек автомобил по искане № 121 на гранична полиция с оглед преценка на възможността по същото време служителят да изпълнява и служебните си задължения на трасе "входящи автомобили". В тази насока не са събрани доказателства, въпреки че обстоятелствата, че такова искане е направено и щателна митническа проверка е извършена от Велинов се признават и в заповедта за налагане на наказание. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на административния орган за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Същите са достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочените нарушения във формата на заповедта и на административнопроизводствените правила водят до постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон, тъй като дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая дисциплинарното наказание е наложено, без да е установено първото описано в заповедта нарушение, представляващо неизпълнение на служебните задължения от страна на служителя Велинов. Ангажираните в тази насока от страна на административния орган доказателства се опровергават от показанията на свид. Петров, за които няма основания да бъдат приети за недостоверни. По делото е установено, че Велинов, заемащ длъжността "старши инспектор" в митнически пункт Гюешево, митница Югозападна, Агенция "Митници", на 19.01.2013 г. от 08.00 часа до 20.00 часа осъществява служебните си задължения по график, като е разпределен на трасе "входящи автомобили". За времето от 18.30 часа до 19.30 часа същият заедно със служителя от гранична полиция Светослав Петров извършва щателна митническа проверка на лек автомобил с ДК № КН 7471 ВА. Проверката е предприета по повод искане № 121 на гранична полиция и се провежда в помещение, съоръжено с канал и отделено от основния поток на движение на влизащи в страната автомобили (свид. Петров). При тези данни следва да се приеме, че след 18.35 часа до 19.30 часа на посочената по-горе дата Велинов не е имал възможност да изпълнява служебните си задължения на тресе "входящи автомобили" и съответно задължението да извърши проверка на описаните в заповедта четири леки автомобила с македонска регистрация, превозващи акцизни стоки, заловени около 19.15 часа от мобилен митнически екип в района на с. Жиленци, на около 15 км от граничния пункт (докладна записка на Райна Янчева). Това налага извода, че служителят не е допуснал неизпълнение на служебните си задължения по осъществяване на митническа проверка и митнически контрол на влизащите в страната през този период леки автомобили и следователно първото от описаните в заповедта нарушения не е осъществено. Второто, описано в заповедта, нарушение е формално е следва да се приеме за извършено с оглед липсата на доказателства, които да опровергават установеното от административния орган. Същото обаче засяга пропуск при воденето на служебната документация, който не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а евентуално да доведе до ангажирането на друг вид дисциплинарна отговорност. Освен това, както се посочи по-горе заповедта в тази част е постановена в нарушение на изискванията за форма, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не се установява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Както се посочи по-горе първото от описаните в заповедта нарушения не е осъществено (в тази насока са показанията на свид. Петров, които не се опровергават от останалите доказателства), а второто от нарушенията с оглед характера и тежестта си не може самостоятелно да обоснове налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Ето защо като отменя оспорената заповед макар и само поради формални нарушения, съставът на Административен съд - София-град постановява решение в съответствие със закона. По тази причина възраженията на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационните доводи за необоснованост на съдебния и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта следва от съдържанието на административния акт и констатираното в него противоречие и непълноти, водещи до невъзможност да се преценят действително допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения. Действително, мотивите на съдебния акт се ограничават до съображения за несъответствие на заповедта с формалните изисквания на закона. В случая допусната от съда едностранчивост на мотивите на решението не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съответно не е основание за отмяна на съдебния акт, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод на състава на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,