Решение № 2945 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2024 г.
ВАСВторо отделение20.03.2025 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1335 от 23 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 314/2024 г. по описа на Административен съд Габрово.
ОСЪЖДА Чинков Пропърти ЕАД, ЕИК 207015569 да заплати на Община Габрово разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Чинков Пропърти ЕАД, ЕИК 207015569, чрез проц. представител адв. Л. Владикин, против решение 1335 от 23 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 314/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Чинков Пропърти ЕАД против заповед 1619 от 12 август 2024 г. на кмета на Община Габрово в частта, с която на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ е наредено на оспорващото дружество, както и на всяко трето лице /собственици и обитатели/ да осигурят свободен достъп на членовете на комисията, назначена със същата заповед, за изпълнение на правомощията им извършване на оглед в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 по КККР на гр. Габрово, изградена в УПИ I з-д Д. Благоев, кв. 36 по плана на гр. Габрово, кв. Тлъчници VI част, ПИ с идентификатор 14218.508.386 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес: гр. Габрово, ул. Орловска 154 на 14 август 2024 г. от 10:00 часа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. При постановяване на решението съдът не e допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Административният акт е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като изложените от кмета на Община Габрово фактически и правни съображения мотивират разпореденото осигуряване на достъп до имота от страна на жалбоподателите за извършване на контролни действия във връзка с установяване на незаконно строителство в него. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. В случая за жалбоподателя е възникнало задължение да осигури свободен достъп до имота, негова собственост и процесната сграда в него, за осъществяване на предписани контролни работи във връзка с провеждане на процедура по чл. 223, ал. 2, т. 1 и чл. 225а ЗУТ. Достъпът е определен в конкретни параметри за извършване на проверка от лица от общинската администрация, включени в състава на комисия, назначена със същата заповед на кмета на общината, поради наличието на данни за извършено незаконно строителство. Правилно първоинстанционният съд приема, че въпросите относно наличието или липсата на незаконен строеж, съществуването на строителна документация за него, както и наличието на сила на присъдено нещо относно законност на строежа, са относими към друго производство, което може да бъде проведено след извършване на проверката по реда на чл. 194, ал. 1 ЗУТ. С нормата на чл. 194 ЗУТ е въведено императивно задължение за собствениците и обитателите на имота да осигурят свободен достъп с оглед определени цели. В случая тези цели са описани в оспорената заповед, съответни са и на закона. С оспорената заповед се поставя само начало на административното производство по установяване наличието и законността, респ. незаконността, на конкретен строеж в имота, собственост на оспорващия. Проверката, която следва да се направи въз основа на издадената и оспорена заповед съставлява етап от производството по установяване на незаконен строеж, като при наличието на такъв, завършва със заповед за установяване и задължаване на собственика и/или други лица, посочени в закона, да бъде съборен. Оспорената заповед е само етап от тази процедура и не съставлява крайния акт, с който завършва тя, нито има белезите на такъв. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора, че в случая административният орган пререшава производство завършило с влязло в сила съдебно решение. Видно от решение 7395/14 юни 2024 г., постановено по адм. дело 1898/2024 г. по описа на ВАС е, че в него липсва произнасяне по отношение на законността на строежа. С него е отменена Заповед 662 от 07 април 2023 г. на кмета на Община Габрово, поради неясно описание и недостатъчна индивидуализация на незаконния стоеж, което води до неясен предмет, а не поради грешно приложение на материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, в полза на Община Габрово следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав