Решение № 12712 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Й. Кипров, [ЕГН] с адрес: гр. Габрово, [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Василева, против Решение 28/24.04.2023 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. д. 234/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение с рег. 32-394906/16.11.2022 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Варна - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Шулева по съображения, изложени в писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Габрово е законосъобразността на Решение с рег. 32-394906/16.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) в размер на 56 484.12 лв. за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г., и са установени допълнителни задължения на Й. Кипров за мито 4 786.19 лв. и ДДС 10 529.62 лв.

Според фактическите установявания на първостепенния съд:

На 24.01.2020 г. Й. Кипров декларира на режим допускане за свободно обращение лек автомобил, употребяван, марка: Форд , модел F150 Раптор, тип бензин, първа регистрация: 02.01.2018 г., цвят: син, работен обем: 3 496 куб. см., шаси: 1FTFW1RG3JFD27666, код по ТАРИК 8703249000, държава на износ САЩ, митническа стойност 8 622.19 лв., условие на доставка CFR Варна. Към МД е приложена фактура от 10.11.2019 г. с 9912, издадена от Sakai Motors Inc, с обща стойност 4 900$, включваща цената на автомобила и използвани части 4 300$ и транспорт 600$, документ за собственост на превозното средство на щата Тексас и др.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация.

С писмо с рег. 32-273997/26.08.2021 г. зам. директора на Агенция Митници е поискал чрез посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложените 62 митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г.

Отговорено е на гореописаното искане с писмо от 1 юни 2022 г., подписано от господин Д. Гаст аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Към него се прилага придружаващо писмо относно официалната информация, предоставена на 31 май 2022 г. на Дирекция Митническо разузнаване и разследване . Според писмото от 31 май 2022 г., подписано от господин Д. Гаст, с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI.

От така предоставените данни се установява, че в износната си декларация с дата 27.11.2019 г. износителят Sakai Motors Inc декларира продажна цена на процесния автомобил с получател жалбоподателят в размер на 31 500$.

С писмо рег. 32-235744/14.07.2022 г., връчено на 19.07.2022 г., на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от господин Кипров са изискани допълнителни документи, свързани със сделката за покупката на автомобила в подкрепа на декларираната митническа стойност, подробно изброени в 9 пункта, като договори и всякакви други документи, удостоверяващи начина на формиране на продажната цена, документи за плащането на цената към доставчика или трети лица, с които е сключен договор във връзка със закупуването на автомобила, и др. В отговор са представени от вносителя същите документи, които са приложени и към МД.

Според Становището на началника на Отдел Митническа стойност от 23.09.2022 г. при извършена проверка за автомобил със същите технически данни като процесния и идентичен VIN е открита информация на електронна страница en.bidfax.info за обявена прогнозна цена от 64 831$, като видно от публикуваните снимки автомобилът е със щети в предната част и със счупено предно стъкло. Според мотивите, изложени в решението на митническия орган, обявената на сайта цена за същия автомобил е 25 000$, а според служебната бележка с дата 23.01.2023 г., съдържаща се в преписката, издадена от държавен инспектор в Отдел Митническа стойност , автомобилът е продаден на аукцион, проведен на 10.10.2019 г.

При така установените факти митническият орган обосновава основателните си съмнения, че декларираната договорна стойност не е действителната такава със следното:

1. Към фактурата липсва договор, а тя не съдържа данни за условията на доставката и условията за плащане на цената (начин и срок);

1. Не е доказано плащането на цената;

1. Декларираната от износителя в износната МД цена на процесния автомобил е значително по-висока от тази, вписана във фактурата, приложена към МД за внос.

1. Данните от аукциона за продажната цена се отнасят за същия автомобил (марка, година на производство, номер на шаси, пробег) като тези, вписани в акта за собственост, и касаят процесния автомобил. Цената, на която е продаден автомобилът, на аукциона, проведен на 10.10.2019 г., т.е. само месец по-рано от датата на процесната сделка (10.11.2019 г. според датата на фактурата) е също значително по-висока, а разликата между нея и декларираната в износната МД, може да се обясни с дължимите и заплатени такси за аукциона от Sakai Motors Inc, търговската надценка и редица други условия на договора за продажба, както и на продадените резервни части.

С писмо рег. 32-324063/27.09.2022 г., връчено на 06.10.2022 г., Й. Кипров е уведомен на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение. В отговор на писмото е дал становище, заведено с вх. 32-374372/02.11.2022 г.

Тъй като съмненията му не са отпаднали, митническият орган не е приел декларираната митническа стойност в размер на левовата равностойност на 4 900 $. Счел е, че същата е невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от Кодекса. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) е направена справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране по зададени критерии за периода 10.10.2019 г. - 24.01.2020 г. Във връзка с чл. 74, § 2, б. б) е направена справка за продадените за ЕС и изнесени приблизително по същото време употребявани автомобили по марка, модел, първоначална регистрация, повреди и произход САЩ. Не са установени при тези проверки идентични или сходни стоки. Посочено е, че с оглед вида на повредите е невъзможно да се открият стоки с идентични или сходни характеристики. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила.

Митническият орган е посочил в решението си, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, каквито са предоставените от митническата администрация на САЩ. По-конкретно митническата стойност е определена на базата на посочената в МД за износ ITN X20191127813000, с която е изнесен автомобилът, а именно 31 500$.

При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него са обосновани от събраните данни. Съдът е възприел и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС, тъй като не се касае за серийни производствени дефекти на внесения автомобил, а за претърпени при ПТП или в резултат на друга интервенция повреди, определящи характеристики, които го отличават съществено от всички други автомобили от същата марка и модел, произведени и внесени по едно и също време като него. Именно с оглед индивидуалните характеристики на автомобила по зададеното търсене не са получени положителни резултати. С оглед на невъзможността за определяне на митническата стойност по методите, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС, същата законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от Кодекса.

Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: допуснатите според него съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неспазване на изискванията на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение във вр. чл. 22, § 6 от МКС; относно обосноваността на съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; относно мотивираността на оспореното решение на митническия орган; относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл. 74, § 2 от кодекса; относно прилагането на метода, регламентиран в чл. 74, § 3.

Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав преценява като неоснователен доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а).

На жалбоподателя са съобщени мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение и му е дадена възможност за становище в 30 дневен срок от съобщаването. Посочено е в съобщението, че при извършената проверка е получен отговор от американските митнически власти, с който са представени относими документи. Според тези документи декларираната стойност при експорт от САЩ е в размер на 31 500 $, заявена от същия износител - Sakai Motors Inc. Описана е и информацията от електронната страница en.bidfax.info. Изрично е посочена възможността за преглеждане на документите по преписката, както и възможностите за водене на бележки и за копиране. Обстоятелството, че номерът на писмото от Посолството на САЩ не е изрично посочен в съобщението, не представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила.

Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Само, когато това право е нарушено, това може да доведе до незаконосъобразност на решението на митническите органи при обжалването им пред независим съдебен орган (виж т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик ООД).

В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административно производствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (виж и цитираните там други решения).

В случая по делото не са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).

Настоящият касационен състав преценява като правилен изводът на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износната МД цена на автомобила 31 500 $, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 4 300 $.

Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства.

Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, в какъвто смисъл са доводите на ксатора, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др. и не са представени платежни документи, тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.).

Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития.

Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45).

В процесната МД автомобилът не е описан като такъв, който е претърпял щета, а като лек автомобил и части за възстановяване. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи и по установения в закона ред (чл. 84ж ЗМ препраща към ДОПК), който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и вида им. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпяната от автомобила щета.

Въпреки че всички тези обстоятелства са коментирани в мотивите на оспорения акт и въпреки че безспорно МКС се основава на система на деклариране (виж. т. 53 от решението на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB), митническият орган не определя митническа стойност за така описания автомобил в МД, а излага мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. От изложеното следва, че той приема и не оспорва, че същият е претърпял щета, такава каквато е установил от публикацията на посочения електронен адрес.

Основателен е доводът на касатора, че дори и да се приеме, че с оглед специфичните повреди в процесния автомобил (щети в предната част и счупено предно стъкло) е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. Освен това, след като твърди, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС.

Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.

По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт.

Като е достигнал до различни правни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, несъответно на материалноправните норми, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на административния орган. С оглед изхода на спора на касатора се дължат сторените разноски за двете съдебни производства на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и внесени държавни такси. Транспортните разходи в размер на 200 лв. не се присъждат, тъй като не представляват разходи за производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК. Такива са само разноските за събиране на доказателства (виж Решение 13226/23.10.2020 г. по адм. д. 1583/2020 г., Определение 13809/16.10.2019 г. по адм. д. 1062/2019 г., Решение 12725/26.11.2015 г. по адм. д. 15616/2014 г., всичките на ВАС, и много други).

Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, тъй като същото е в размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение