Решение № 1753 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2023 г.

е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на В. Хюсни, против Разпореждане 2113-08-466#7 от 30.05.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, с което разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст;

отменено разпореждане 2113-08-466#7 от 30.05.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали;

върната преписката на административния орган - ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с Вх. 2113-08-466/30.03.2023 г. на ТП на НОИ Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от В. Хюсни. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено, а жалбата подадена пред първоинстанционния съд отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, ккакто и се възразява като прекомерно адвокатското възнаграждение на пълномощник на ответната страна. Ответницата, В. Хюсни, в приложени по делото отговор и становище оспорва основателността на касационната жалба и прави искане за отхвърлянето й. Направено е искане за присъждане на деловодни разноски в касационното производство. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Тричленен състав на Шесто отделение на Върховният административен съд, прие касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане 2113-08-466#7 от 30.05.2023 г., ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Хюсни по чл. 68, ал. 1 3 от КСО. За да откаже да признае правото на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел, че зачетеният стаж като неработеща майка за период от 01.03.1986 г. до 01.01.1987 г. с продължителност 10 месеца не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. С оглед на това, въпреки че има навършена изискуемата възраст [заличен текст], от необходимия общ осигурителен стаж от 15 години, не се следва да зачита период от 10 месеца, поради което е отказано отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е обжалвано с доводи, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен периода на неработещата майка като такъв стаж. С оспореното пред административния съд решение 2153-08-161 от 06.07.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил като неоснователна жалбата, като е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на ответницата по касационната жалба, а осигурителният й стаж е зачетен правилно. Административният съд е приел, че решението, издадено от касационният жалбоподател е незаконосъобразно. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касационния жалбоподател пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Проверяваното решение на Административен съд Кърджали е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касационния жалбоподател за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат и от настоящата инстанция. В хода на делото пред административен съд е изяснен основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно как следва да се зачете период от от 01.03.1986 г. до 01.01.1987 г., когато ответницата е била неработеща майка (според ползваната терминология от административните органи), и може ли този период да се причисли към действителния й стаж, необходим за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, на който въпрос съдът е дал правилен отговор. Връщайки съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на В. Хюсни като е дал за целта в мотивите си коректни указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието Действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Според изложението на касационен жалбоподател, тази разпоредба следва да се тълкува ограничително, приложима за категориите осигурени лица, както са изброени в новелата. Тричленният състав на ВАС не приема такова тълкуване и не може да го приложи. С допълването на разпоредбата, считано от 2023 г., в последната приложима редакция, наред с категориите осигурени се добавят и други и в случая тази разпоредба не ограничава, а разширява обсега си. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 01.03.1986 г. до 01.01.1987 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е отбелязал в тази връзка съдът, приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано през законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. ; , според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега, нормативно не се прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат период от 10 месеца, през които ответницата е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, така и ръководителят на ТП на НОИ Кърджали, са преценили неправилно, че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). Като се зачете този период за такъв стаж, за общият действителен стаж на В. Хюсни към датата на заявлението за пенсия са установени изискуемите 15 години, следователно тя е отговаряла към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред. В този смисъл е формирана и съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверявания съдебен акт. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед позитивния за ответницата по касационната жалба, правен резултат искането й за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, за платена в брой сума от 600 лева като възнаграждение на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат, който е осъществил защитата й в проведеното съдебно заседание. В становището по същество от касационен жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение с искане да бъде намалено до минимално предвидения размер за административни дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е своевременно и основателно, което налага намаляване на възнаграждението за адвокат като прекомерно и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и установената съдебна практика по сходни случаи. В тежест на НОИ се възлага заплащането на разноски в размер на 500 лева в полза на В. Хюсни