Решение № 12957 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2010 г.

Решение № 12957 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Любенов Петров, Керанка Костадинова Търмъкова, Меримайа Александрова Гужгулова, Николай Мирославов Миндов, Светла Илиева Хантова, Розалина Недялкова Попова, Ирина Борисова Цветкова, Неда Ботюва Петева и Елена Маринова Петрова-Генчева срещу решение № 2 от 26 март 2010 г., постановено по адм. д. № 3322/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-04/04 февруари 2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столична РДНСК, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Александър Любенов Петров, Керанка Костадинова Търмъкова, Меримайа Александрова Гужгулова, Николай Мирославов Миндов, Светла Илиева Хантова, Розалина Недялкова Попова, Ирина Борисова Цветкова, Неда Ботюва Петева и Елена Маринова Петрова-Генчева са оспорили заповед № ДК-10-04/04 февруари 2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, с която е отхвърлена като недопустима жалбата им против разрешение за строеж № 454/16 юли 2008 г. на главния архитект на София. Съдът е приел, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което правилно жалбата им е била приета за недопустима от административния орган и като такава е била отхвърлена. Прието е, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна и подадената жалба е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. По делото не е спорно, че жалбоподателите се легитимират като собственици на апартаменти в сграда, построена в УПИ IV-9 в кв. 546А, м. "Центъра" по плана на гр. София, както и на идеални части от дворното място. Разрешението за строеж, чиято отмяна се търси, касае ново строителство в съседния УПИ III-8 в кв. 546А, м. "Центъра" по плана на гр. София. При тези данни изводът както на административния орган, така и на административния съд, че жалбоподателите не са от кръга на посочените в чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересувани лица, разполагащи с правото да обжалват разрешението за строеж, е правилен. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, приложима в случая, предвижда, че в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересувани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателите, като собственици на съседен поземлен имот, не са от кръга на изчерпателно изброените лица, поради което законосъобразно началникът сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК е отхвърлил като недопустима - предвид разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, жалбата им. Като е потвърдил тази заповед, административният съд е постановил правилно решение. Изложените както в касационната жалба, така и в представената по делото писмена защита, касаят законосъобразността по същество на оспореното разрешение за строеж, докато предмет на настоящото производство е допустимостта на жалбата пред началника на Столична РДНСК. Поради това доводите като неотносими не следва да бъдат обсъждани. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,