Решение № 12373 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2025 г.

ВАСВторо отделение03.12.2025 г.докладчик Бранимира Митушева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 25539 от 26.07.2025 г., постановено по адм. дело 10364/2024 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Н. М. П., с [ЕГН], сумата в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез процесуалния представител юрк. Гочева, срещу Решение 25539 от 26.07.2025 г., постановено по адм. дело 10364/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 1880 от 17.09.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъден фонда да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъдят разноски по делото. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Н. М. П., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Василев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. П. против заповед 1880 от 17.09.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен експерт в отдел Договаряне и подбор на проекти в Дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони при Държавен фонд Земеделие, с ранг II младши, считано от 17.09.2024 г., поради неизпълнение на служителя на задължението си за уведомяване на органа по назначаване за несъвместимост с изпълняваната служба в срока по чл. 27 от ЗДСл. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в нарушение на изискването за форма и на материалния закон. Прието е от съда, че в заповедта не съдържа конкретно фактическо основание за издаването й, което да кореспондира с посоченото в нея правно основание, доколкото органът не е конкретизирал конкретното основание за несъвместимост, такова което да е измежду изброените в чл.7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл , като едва в хода на съдебното производство ответникът конкретизира в какво счита, че се изразява несъвместимостта за служителя, която той не бил декларирал, представяйки извадка от регистъра за юридически лица с нестопанска цел, конкретно фондация, в която е член на управителен орган. Според съда обаче това е недопустимо мотивиране на акта и поради това е налице нарушение на изискването за форма заповедта не съдържа конкретни фактически основания, същите са бланкетни, посредством посочване на правна норма и това, че държавният служител не бил изпълнил задължението си за уведомяване на органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната служба по чл. 27 от ЗДСл, което от своя страна само по себе си обуславя незаконосъобразност на заповедта. Дори и да се приеме според административния съд, че органът е имал предвид конкретно несъвместимост поради това, че служителят е бил в управителния съвет на фондация по време на служебното си правоотношение и не го е уведомил, то това фактическо основание не изпълва правно основание за прекратяване на правоотношението му съгласно посоченото от ответника чл. 107, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 27, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, защото в случая служителят е член на управителен съвет на фондация, която не е търговец, а е юридическо лица с нестопанска цел и не попада сред изричните изброявания в чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че участието в управителен орган на фондация не формира несъвместимост за жалбоподателя по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, не е налице задължение по чл. 27 от ЗДСл да уведоми за такава органа по назначаване и съответно не възниква правно основание за прекратяване на правоотношението по чл.107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие. Правилно съдът приема също така, че оспорената заповед не съдържа конкретно фактическо основание за издаването й, което да кореспондира с посоченото в нея правно основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, доколкото в оспорената заповед липсват фактически основания, установяващи, кое е конкретното основанието за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл и въз основа на какви обстоятелства се приема същото за възникнало. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай не са налице и материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Цитираната разпоредба, на чието и основание е издадена оспорената заповед, въвежда специфично основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, съгласно което органът има право да прекрати служебно правоотношение на държавния служител при установяване, че същият не спазва задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл, т. е. когато възникне някое от посочените в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл основания за недопустимост в 7-дневен срок от настъпване на това основание. За да бъде осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл следва да са налице кумулативно следните елементи: 1. наличие на служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл; 3. бездействие от страна на служителя, изразено в неизпълнение на задължението му за уведомяване на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на основанието. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. Несъвместимостта като правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. В конкретния случай от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че не е налице вторият елемент от посочения по-горе сложен фактически състав, а именно Н. П., който е държавен служител от 03.09.2018 г., да е бил към момента на възникване на служебното му правоотношение или след този момент едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Както и правилно приема административният съд, представеното в хода на съдебното производство доказателство, което установява, че държавният служител е член на управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел фондация, което не е търговец, и не попада сред изричните изброявания в чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, не формира несъвместимост за жалбоподателя по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. С оглед на това се установява, че не е налице и третият елемент от фактическия състав в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и за Н. П. не възниква задължение за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 300 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 05.09.2025 г. Това адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е близко до определения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради и което се явява неоснователно направеното в тази връзка възражение от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,