Решение № 592 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 464/2008 г.

Решение № 592 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 464/2008 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов О. турски гражданин А. П. е отправил на 10 юли 2008 г. - според пощенското клеймо, чрез свой защитник искане по реда за възобновяване на наказателни дела за проверка на осъждането му от районния съд - С. и окръжния съд - Х., в първата, съответно втората съдебна инстанция. Присъдата на районния съд е № 123 от 15 ноември 2007 г. по наказателно от общ характер дело № 421/2005 г. и с нея подсъдимият П. е наказан по чл. 242, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс; извършеното на 30 март 2005 г. престъпление е квалифицирана контрабанда на високорисково наркотично вещество (общо 67 кг и 166 г хероин с различно съдържание - между 65,63 % и 88,77% на активния компонент в него) в особено големи размери (на стойност повече от 9 млн.лв.), представляващо особено тежък случай; наложеното наказание е 12 г. лишаване от свобода (при условията на чл. 55 НК - "многобройни смекчаващи обстоятелства" и съответния първоначален режим). Наказателната отговорност е съпроводена и с предвидените в закона отнемания, на наркотика - по чл. 242, ал. 7 НК, и на товарния автомобил, управляван от подсъдимия и послужил за превозването му - по ал. 8. Второинстанционното (въззивно) решение на окръжния съд - 92 от 10 юни 2008 г. по внохд № 52/08 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия и с него присъдата е потвърдена. Съдебният акт не е проверяван по касационен ред поради липса на законова възможност за това. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348 от Наказателно- процесуалния кодекс, но доводите на неговия подател засягат само приложението на НК - на чл. 13 ("крайна необходимост"); настоява се ново разглеждане на делото от стадий по преценка на ВКС. Искането е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, допълнено с довод за преквалификация на извършеното по основния състав за контрабанда на наркотиците (по чл. 242, ал. 2 НК) - от защитника осъдения, за смекчаване на наказанието - от самия осъден. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е за отхвърляне на искането. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за възобновяване на делото. Вярно е, че съдилищата са възприели защитната теза на подсъдимия той да се е съгласил да пренесе наркотика през границата под въздействието на заплаха за неговия и на семейството му живот. Подобна защитна теза обаче не налага по необходимост окачествяването на деянието като извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 13 НК; още повече-когато обясненията на П. и представените от него документи за действията на турските власти във връзка с посочената заплаха, са дали основания и за разколебаване на защитната теза (например, че заплахата е била отправена не преди контрабандата, а по повод нейното разкриване в България). Отхвърлянето на претенцията за прилагане на чл. 13 НК е законосъобразно преди всичко защото дори П. да е искрен, опасността да бъде осъществена заплахата срещу него и семейството му е могла да бъде избегната по друг начин, а не единствено чрез инкриминираното деяние. Липсата на това законово условие за приложение на крайната необходимост в подобна ситуация е било вече обсъждано от В(К)С - вж. р. 556/92-I, Сб., с. 21, а сега към казаното би могло да се добави, че в такива случаи отговорността на извършителя на контрабандата няма как да отпадне заради упражнената спрямо него принуда; наказателната отговорност би могла само да се разшири, като обхване и поведението на подбудителя. "Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението" (чл. 20, ал. 3 НК), включително и при упражнявана за склоняването принуда. Възприемането на защитната версия на П. е всъщност максимално благоприятното в неговото положение, особено при санкционирането му с приложение на чл. 55 НК, при което е сторено възможното към наказанието, предвидено в ал. 4 на чл. 242 НК. По същия повод тук трябва да се добави и съгласието на ВКС именно с последната, а не с правната квалификация по чл. 242, ал. 2 НК - тя правилно е сметната за несъвместима с качествените и количествени характеристики на предмета на престъплението. Ръководен от всичко изложено и с оглед останалите приложими разпоредби от глава ХХХIII НПК, ВКС - I н. о.