Решение № 289 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2014 г.

Решение № 289 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Мира Д. Атанасова е поискала да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 58 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г.

Ответниците - собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, намираща се в [населено място], бл. "Р." 3 вх. Б, [улица], представлявани от адв. М. Ч. са изразили становище, че молбата за отмяна е неоснователна.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК от 29.10.2014 г.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

1. По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Молителката твърди, че е налице противоречие между решение № 58 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение и решението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 32 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г.

За да се допусне отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо в две различни дела, между едни и същи страни и с идентичен предмет да са постановени противоречиви решения.

В разглеждания случай това условие не е налице.

С решението по гр. д. № 6489/2013 г. на ВКС, първо гражданско отделение е потвърдено решението на Окръжния съд К. № 142 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 194/2013 г., с което са отменени по предявения от Мира Д. Атанасова Н. иск с правно основание чл. 40 З., взетите решения на проведеното общо събрание на етажната собственост бл. "Р. -3" [населено място] на събранието, проведено на 23.12.2012 г. като е прието, че събранието е свикано незаконосъобразно еднолично от председателя на управителния съвет, който не притежава правомощия затова съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 З., вместо от избрания колективен орган на управление - управителния съвет. С решението по гр. д. № 5704/2013 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Мира Д. Атанасова Н. иск за отмяна на взетите решения от дневния ред на проведеното на 24.11.2012 г. общо събрание на собствениците като е прието, че процентът на идеалните части, които притежават собствениците е определен законосъобразно въз основа на данните от регистъра към кадастралната карта и тези в архива на етажната собственост.

Следователно макар да са водени между едни и същи страни на едно и също правно основание - чл. 40 З., двете дела не са с идентичен предмет, защото решенията са постановени по искане за отмяна са различни решения на общото събрание на собствениците, което изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

1. По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Молителката твърди, че е получила справка от [фирма] № 302 от 03.12.2013 г. за определените идеални части за всеки самостоятелен обект в етажната собственост съобразно ценообразуването на сградата. Това доказателство не е било представено по делото, но то не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото молителката е могла да се снабди с него и по време на висящността на производството, следователно не е била обективна пречка да бъде представено по делото. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е способ за отстраняване непълнотата на доказателствата, която се дължи на процесуално бездействие на страните.

Второто доказателство, което е представено, е Постановление на Районната прокуратура [населено място] от 20.08.2014 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписка с вх. № 788/2014 г. срещу О. А. То също не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр. д. № 5704/2013 г., защото преценката на прокурора за наличие или отсъствие на престъпление не обвързва гражданския съд. Съгласно чл. 300 ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние, е само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По тази причина в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение само ако по надлежния ред - с присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК е установена неистинност на документ.

С оглед на изложеното не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 600 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение