Решение № 7741 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2015 г.

Решение № 7741 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. министъра на здравеопазването гр. София, подадена чрез юрисконсулт Любомира Любомирова, срещу решение № 230 от 14.01.2014 г. по адм. дело № 10138 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-20-87/20.06.2014 г. на зам. министъра на здравеопазването, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на същото и отхвърляне на жалбата на Румяна Маркова срещу административния акт. Ответницата по жалбата- Румяна Димитрова Маркова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед № РД-20-87/20.06.2014 г. на зам.-министъра на здравеопазването, с която на Румяна Маркова е отказано заплащане на лечение в чужбина. Производството пред административния орган е образувано по заявление на Маркова с вх. № 95-00-66/23.04.2014 г., съдържащо искане за финансиране със средства от бюджета на МЗ на лечение с Гама-нож в Болница "Аджъбадем" гр. Истанбул, Република Турция, в размер на 7 000 евро, при диагноза "Интракраниален менингиом". Заявлението е разгледано на заседание на Комисията за лечение в чужбина, чието провеждане е обективирано в Протокол № 20/09.06.2014 г. Комисията е формирала извод за отсъствие на предпоставките за финансиране на лечението, позовавайки се на становищата на националните консултанти по лъчелечение, неврохирургия и ендокринология. Административният орган е възприел мотивите на комисията, че възможното терапевтично поведение при конкретното заболяване е наблюдение, хирургично отстраняване, радиохирургия, както и относно съществуващата възможност за осъществяване на лечение в Република България. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинската експертиза изготвена от специалист по неврохирургия и нервни болести се установява, че в конкретния случай Гама-ножът не е за предпочитане пред директната неврохирургична операция. Според експерта, на сегашния етап на медицинската наука и практика за радикално лечение на доброкачествените тумори на мозъка се счита хирургичното (със сведен до минимум оперативен риск), с което се постига цялостно отстраняване на туморното образование с много малки или никакви възможности за рецидив. Размерът на тумора в случая е подходящ за приложение на Гама-нож, но при възрастта на оспорващата (53 години) има перспектива за рецидив, изразяващ се в продължаващо развитие на туморния процес; този метод е подходящ за болни в по-напреднала възраст, които са с по-краткотрайна възрастова перспектива. Методите на лечение от рода на радиологичните въздействат върху биологията на тумора, което се проявява след различен период от време и не причиняват цялостното му физическо отстраняване. Най-щадящият от тях за околните тъкани и структури е Гама-ножът - едномоментно, с най-малко противопоказания за приложение, няма следоперативен период, но разграждането на тумора продължава във времето, без сигурен краен резултат. С оглед на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че жалбата е основателна. Направен е извод, че процесната заповед е издадена при отсъствието на конкретни фактически основания, тъй като не е даден отговор на въпроса дали даден метод на лечение, който не се прилага в страната (както е в случая с Гама-ножа) е необходим за пациента, не е съпоставен със съществуващите възможности за лечение по отношение на надеждност, рискове при прилагането му, очаквани резултати и други критерии от областта на специалното медицинско познание. Съдът е направил извода, че съдебно-медицинската експертиза по същество е потвърдила крайното заключение на административният орган, формирайки становище в полза на директната неврохирургична операция пред прилагането на Гама-ножа, но експертът не е отрекъл възможността за прилагане на Гама-ножа - размерът на тумора е подходящ за осъществяването на този метод, а от радиологичните той е най-щадящ, с най-малко противопоказания и без следоперативен период. Решението е правилно. Предпоставките, при които се поражда правото на финансиране на лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, са предвидени в приложимата разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата. Те са три и следва да бъдат налице кумулативно - исканият метод на лечение да е необходим за пациента; да не е приложим в РБ, а в чужбина, и да е с доказана ефективност на лечение в световната медицинска практика. Съответствието на заповедта с изискванията към формата й по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК предполага анализ на всяко едно от посочените условия, тъй като те предпоставят извода дали е реализиран фактическия състав на заявеното право. В конкретният случай нито в заповедта, нито в становището на консултативния орган и мнението на привлечените специалисти се съдържат изводи в тези насоки. Заявеният от Маркова метод по същество въобще не е обсъждан, а изводът за липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата е бланкетен и сведен до възпроизвеждането на текста на разпоредбата. Становището, че в РБ има множество специалисти и оборудвани медицински заведения, които биха извършили хирургична интервенция, не изключва изначално възможността да бъде предпочетен друг метод на лечение, който, съобразно състоянието на пациента, би могъл да е достатъчно ефективен. От друга страна, въпреки че захарният диабет, от който страда Маркова не е контраиндикация за оперативно лечение според възприетото от комисията експертно мнение, тя е насочена към клиника по диабетология за контрол на състоянието му. Не е обсъден и въпроса за връзката между захарния диабет и прилагането на Гама-ножа, т. е. дали при това състояние методът не би бил по-подходящ за Маркова. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не се е позовал изцяло на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Недопустимо е предполагаемата воля на административния орган да се извежда от съда, респ. актът да бъде допълван с мотиви, дори и основани на експертно изследване, в съдебната фаза. Въз основа на горното не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,