Решение № 178 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6442/2007 г.

Решение № 178 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6442/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решение от 17.10.2007 г. по гр. д. № 855/2005 г. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 22.12.99 г. по гр. д. № 581/96 г. на Р. районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Л. Н. М. от гр. Б., със съгласието на попечителя му Г. Е., иск против З. И. Б., Е. Г. Б., Г. Д. Г. и Р. Н. Г. от същия град, за унищожаване на договора за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ нива от 1.3 дка в м. "Г" в землището на гр. Б., обективиран в нот. акт № 79, т. II, нот. д. № 690/93 г.на РС - Р., поради сключването му при крайна нужда. Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от ищеца с оплаквания за неправилността му поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касаторът моли за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Ответниците З. и Е. Б., чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба по съображенията, изложени и в писмените им защити, а Г. и Р. Г. не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид оплакванията на касатора, доводите на страните и данните по делото, съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), приема следното: Ищецът, сега касатор, е предявил иск за унищожаване на сключения с ответниците договор за покупко-продажба на имота, предмет на представения нот. акт № 79/93 г., на основание чл. 33, във вр. с чл. 27 ЗЗД. Поддържал е сключването му поради крайната нужда, в която се намирал след излизането си от затвора и явно неизгодните условия, при които е продал имота с оглед платената му цена. За да отмени първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен, и вместо това постановил друго, с което отхвърлил същия като неоснователен, въззивният съд, при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на касационната инстанция, е приел, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки - наличие на крайна нужда и сключване на договора при явно неизгодни условия. Решението е правилно и обосновано, а оплакванията на касатора - неоснователни. Въззивният съд е направил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че имущественото състояние на ищеца към момента на сключване на процесния договор и оказаната му помощ от роднини, вкл. и предоставената му социална помощ не могат да обосноват извод за наличието на такава тежка житейска ситуация, излизането от която да е възможно единствено чрез продажбата на този имот, и то при посочените в акта условия и именно тази ситуация да го е принудила да сключи договора. Съдът е анализирал подробно и внимателно събраните писмени и гласни доказателства, установяващи действително незавидното положение на ищеца в адаптивния период след излизането му от затвора, състоянието на жилището му, в което в дълъг период от време не е живял никой, нуждата му от средства за издръжка с оглед на това, че не работел. Всички тези обстоятелства правилно са преценени от съда наред с останалите доказателства, установяващи имущественото му състояние - наличие на възстановени и други земеделски имоти и жилищен имот, като потенциална възможност за получаване на парични средства, в какъвто смисъл са и данните по делото. Затова и направеният от съда извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като не се установява по несъмнен начин именно тази житейска ситуация да е единствената причина за сключване на процесния договор с ответниците, което да обоснове наличието на крайна нужда, по смисъла на закона, като основание за унищожаемостта на договора. Правилен и обоснован от събраните доказателства е и изводът за неоснователност на твърдението за явно неизгодни условия за сключването на договора. Обсъдени са доводите на страните относно вписаната в нотариалния акт покупна цена на имота, данните за внасяне на допълнителна сума от 75 000 лв. по сметка на продавача, като правилно са отчетени и данните за липсата на развит пазар на земеделски земи към релевантния момент на сключване на договора и неотносимостта на последващите промени както в цената, така и в статута на имота. Правилно въззивният съд е кредитирал приетите при новото въззивно разглеждане на делото тройни технически експертизи, установяващи пазарната цена на спорния имот към момента на сключване на договора, тъй като се основават на направени проучвания и справки по реализирани продажби, за което са представени и писмени доказателства в настоящето производство. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоначалните експертизи е следвало да бъдат кредитирани, тъй като в подкрепа на направения от съда извод е и представения констативен нотариален акт на ищеца, в който е посочена базисната цена на имота в размер на 3 575 лв. /нот. акт № 80/93 г./, съгласно удостоверение за това. Определената от единичните експертизи като пазарна оценка стойност на имота не се основава на реалния пазар на земеделските земи, за което във въззивното производство са представени писмени доказателства за сключени такива сделки. Следователно, не са налице явно неизгодни условия при сключване на договора, поради което и обжалваното въззивно решение, като правилно и обосновано, постановено при липса на поддържаните от касатора касационни основания, следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, разноски не се присъждат на направилия това искане З. Б., тъй като липсват данни договореното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие да са внесени от него. Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение