Решение № 9953 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2020 г.

ВАСVI отделение21.07.2020 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/11.02.2020 г. постановено по адм. дело № 505/2019 г. по описа на Административен съд – Ш.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9953 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Ш. действащ чрез процесуален представител адв. Станчев от АК - Ш. против решение № 28/11.02.2020 г. по адм. дело № 505/2019 г. на Административен съд – Ш., с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-02-1140/27.09.2019 г. на "Комплексен онкологичен център-Ш." ЕООД в частта, с която дружеството е поканено да заплати неоснователно получена сума в размер на 2050 лева по т. I. 1 от протокол за неоснователно получени суми № VII-57-46/28.02.2018 г. В касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски по делото. Ответната страна "Комплексен онкологичен център-Ш." ЕООД представлявано от управителя Караниколов в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е писмена покана с изх. № 29-02-1140/27.04.2019 г. издадена от директора на РЗОК Ш., в частта, с която дружеството е поканено да заплати неоснователно получена сума в размер на 2050 лева по т. I. 1 от протокол за неоснователно получени суми № VII-57-46/28.02.2018 г., с която на основание чл. 76а от ЗЗО лечебното заведение "Комплексен онкологичен център-Ш." ЕООД е поканено да възстанови сума в размер на 2050 лева поради неизпълнение на чл. 309 във вр. с чл. 345, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за медицински дейности 2017 г. Твърди се, че неизпълнението се изразява в отчитане на АПР № 5, която не е следвало да бъде отчитана, тъй като съгласно процедурата, когато се установи необходимост от провеждане на допълнителни медицински дейности за поставяне на окончателна диагноза и стадиране пациента се насочва по КП № 241. Окончателното решение на клиничната онкологична комисия/клинична комисия по хематология се оформя и отчита след получаване на резултатите по КП № 241. С първоинстанционното решение административният съд приема за основателно оспорването на поканата. Намира, че актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След съвкупната преценка на относимите по делото доказателства вкл. и на изслушаната съдебно – медицинска експертиза административният съд обосновава извод за материална незаконосъобразност на акта. Развити са съображения, че съгласно раздел II, т. 1. 1 "Индикации за хоспитализация" на КП № 241 "Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания" една от първите стъпки по тази клинична пътека е запознаване с Решението на общата клинична онкологична комисия/Клиничната комисия по хематология и едва след това да се направи оценка на туморния терапевтичен отговор след проведено лечение в съответствие с утвърденото фармако-терапевтично ръководство по медицинска онкология и клинична хематология. Следователно при приема за лечение по КП № 241 задължителен етап е запознаването с решението на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология. Назначените допълнителни изследвания няма как да бъдат проведени без наличието на решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология. Първоинстанционният съд е аргументирал извода си и с нормата на чл. 322, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г., според която всички лечебни заведения, които изпълняват по договор с НЗОК дейности, включващи диагностика и лечение на онкологични заболявания, провеждат лечение на болни с установени онкологични заболявания само след заключение от клинична онкологична комисия по АПр № 5, с изключение на случаите, когато лечението се провежда в условията на спешност. Според заключението на вещото лице нито един от посочените в протокола за неоснователно получени суми случаи не е спешен. При същите обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология е изпълнила основното си задължение да извърши стадиране и оценка на терапевтичния отговор като е отчела както извършеното лечение, така и резултатите от него и стадия на заболяването. Изводът на вещото лице, че във всичките 41 случая по протокола за неоснователно получени суми решенията отговарят по съдържание и са постановени в съответствие с изискванията за спазване на ДЛА по АПр № 5 и при спазване на изискванията заложени в НРД за МД за 2017 г. Съдът е направил извод, че не са налице 41 случая на нарушение на чл. 309 във вр. с чл. 345, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД за 2017 г. и не е налице основанието по чл. 346, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. да не се заплаща извършената дейност и да се удържат неоснователно платените суми. Първоинстанционното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира основание да ги преповтаря. Съгласно чл. 322, ал. 2 от НРД за медицински дейности за 2017 г. всички лечебни заведения, които изпълняват по договор с НЗОК дейности, включващи диагностика и лечение на онкологични заболявания, провеждат лечение на болни с установени онкологични заболявания само след заключение от клинична онкологична комисия по АПр № 5, с изключение на случаите, когато лечението се провежда в условията на спешност. Както правилно е установил и първоинстанционния съд не може да се премине към лечение по КП № 241 без преди това да е налице решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология. Освен това за да бъде хоспитализирано едно лице по КП № 241 съгласно раздел II "Индикации за хоспитализация" с оглед изпълнението на целта на клиничната пътека, а именно осигуряване на диагностични изследвания за стадиране и рестадиране при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания, следва първо медицинските специалисти да се запознаят с Решението на общата клинична онкологична комисия/Клиничната комисия по хематология и едва след това да направят оценка на здравният статус, както и да преценят резултатите от предхождащи параклинични показатели и образните изследвания на пациента. Правилно първоинстанционния съд е постановил решението си като е приел изводите на вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която ДЛА по АПр № 5 е спазен, както и са спазени всички изисквания на НРД за МД за 2017 г. В раздел II "Индикации за повеждане на процедурата" от АПр № 5, т. 3 "Завършване на амбулаторната процедура" изрично е посочено, че критериите за завършеност на процедурата включват изготвяне на решение на общата клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология за всеки един случай, което задължително включва окончателна диагноза, стадий на заболяването (по TNM за злокачествени солидни тумори или съответната стадираща система за злокачествени хематологични заболявания); лечебна тактика; планиране на последователността на терапевтичните етапи и структурите, в които те да бъдат проведени и запознаване на пациент със злокачествен солиден тумор или злокачествено хематологично заболяване с терапевтичния план и последователността на терапевтичните етапи, чрез които да се достигне до окончателна цел на лечението и едва след приключване на амбулаторната процедура пациентът се насочва към останалите звена, осигуряващи комплексно лечение на заболяванията, съгласно изготвения план. Водим от горното и след направената служебна проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 218 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила с настоящите мотиви. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото, но от същото не се установяват доказателства такива да са направени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1