Решение № 7757 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2011 г.

Решение № 7757 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Синета - Елена Янкова" - гр. Сопот чрез процесуалния си представител адв. Ерма Попова срещу решение № 951/28.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1674/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 161000096/23.04.2010 г. (с решение № 1108/21.06.2011 г. по същото дело е поправена очевидна фактическа грешка при изписването на номера на ревизионния акт - вместо № 1610000 да се чете № 161000096), издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 425/16.06.2010 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определен данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 4 732,94 лв. и лихви - 1 929,42 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 754,04 лв. и лихви - 972,72 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че решението на съда е постановено върху неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, както и априори съдът е приел, че констатациите в ревизионния акт са верни. Касаторът е изложил оплакване, че съдът не е обсъдил всичките му доводи, както и не е съобразил, че е нарушена процедурата при извършване на ревизията, относно неиздаване заповеди за удължаване на срока на ревизията, а отново са издадени заповеди за възлагане. Оплаква се, че съдът не е обсъдил възражението му, че заповедта не му е връчена по чл. 119, ал. 4 ДОПК. Изложени са оплаквания, че съдът е приел, че не са представени доказателства за лицето Иван Савеков, като твърди, че още в ревизионното производство са представени на два пъти такива доказателства за командироването на това лице за закупуване на автомобили. Твърди, че не са обсъдени свидетелските показания и не е кредитирана съдебно-счетоводната експертиза, както и са изложени доводи за справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. по повод възприемането от съда на констатациите на приходните органи, че годишната декларация не е получена своевременно в съответната териториална дирекция на НАП. Касаторът е изложил и оплаквания, че съдът не е обсъдил всички негови възражения в жалбата му, а превратно и неправилно е коментирал доказателствата по делото при грубо нарушение на разпоредбите на чл. 170 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. В съдебно заседание тя се поддържа от адв. Ерма Попова с искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита от юриск. Бонева я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за ревизираната 2006 г. е приел, че ЕТ "Синета - Елена Янкова" е подала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), както и е осчетоводила разходи в размер на 29 341,15 лв. по с/ка 609 "Други разходи" за командировки на Янко Янков, назначен по трудово правоотношение, както и за Иван Савеков. Съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на едноличния търговец от приходните органи на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). За ревизираната 2008 г. съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че по с/ка 604 "Разходи за заплати" са осчетоводени разходи за услуги, извършени от 5 физически лица, наети по граждански договори общо в размер на 52 500 лв., по 10 500 лв. на човек. Съдът е възприел приложените декларации във връзка с извършените проверки от ревизиращите органи на 5 физически лица - Стоилка Вълчинова, Илина Чеперигова, Пейка Тинчева, Живка Далийска и Иван Дашев (баща на касаторката). Обсъдено е, че всичките тези лица са с висок процент на неработоспособност, предвид представените решения на ТЕЛК и не са могли да извършват посочените в договорите дейности. Свидетелските показания не са кредитирани от съда, тъй като е приел, че свидетелите са заинтересовани. Обжалваното решение е правилно постановено. По процесуалните оплаквания. Относно оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на ревизията съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Първоначално със заповед № 10000096/14.01.2010 г. е възложено извършването на ревизия на Елена Янкова, като е посочен и срок за завършването й 15.02.2010 г. Впоследствие с друга заповед за възлагане № 901458/8.10.2009 г. е възложена ревизия на ЕТ "Синета - Елена Янкова" и е постановено тя да завърши в срок от 2 месеца от момента на възлагането, т. е. до 8.12.2009 г. Последвала е и трета заповед № 902148/16.12.2009 г. за удължаване на срока на ревизията до 15.01.2010 г. Съгласно чл. 113 ДОПК заповедите за възлагане могат да бъдат изменяни, поради което неоснователно е оплакването, че са съставени нови заповеди за възлагане, а не такива за удължаване, тъй като ДОПК борави само с понятието "заповед за възлагане", която се изменя, включително и за срока, а не със "заповед за удължаване". Ревизионният доклад е съставен на 1.03.2010 г., а ревизионният акт на 23.04.2010 г. Наистина в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ДОПК е указано, че ревизионният доклад се съставя не по-късно от 14 дни от завършване срока на ревизията, но този срок не е преклузивен, а инструктивен и съдебната практика е категорична по този въпрос. Неспазването на този срок не води до нищожност на ревизионния доклад, респ. ревизионният акт. Неоснователно е и оплакването за невръчване на заповедите на приходните органи за възлагане на ревизията, тъй като видно от данните по делото те са връчени на упълномощено лице - Янко Янков - съпруг на Елена Янкова. Относно оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност на ревизионния акт, поради допуснати нарушения при съставяне на протоколите за насрещни проверки, те също не могат да доведат до нищожност на ревизионния акт. Обстоятелството, че на 5 физически лица - Стоилка Вълчинова, Илина Чеперигова, Пейка Тинчева, Живка Далийска и Иван Дашев са снети писмени обяснения една част в домовете им, а на други в кметството, не е налице нарушение, тъй като ДОПК не указва мястото, където трябва да се искат тези обяснения. По съществото на спора. За ревизираната 2006 г. Относно командироването на Иван Савеков до Италия за закупуване на товарни автомобили са представени още по време на ревизията заповеди за командировки на това лице, в които обаче не е посочен периода на командироването, нито качеството на командирования и връзката му с едноличния търговец. Наистина налице са доказателства по делото, че лицето е пътувало зад граница, но съгласно разпоредбата на чл. 121 КТ командироването се извършва на работник или служител, което предпоставя наличие на трудово правоотношение. Доказателства, че Савеков работи при едноличния търговец по трудово ли извънтрудово правоотношение не са представени по делото, поради което не са налице основанията за командироването му съгласно посочената разпоредба от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Правилно съдът не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която се е произнесла относно ненадвишаване на двукратния размер на командировъчните съгласно наредбата за командировките, а не е доказателство за осъщественото командироване на Савеков. Неправилно съдът в тази връзка се е позовал и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО, действащ от 1.01.2007 г., предвид че командироването на Савеков касае ревизираната 2006 г. В ЗКПО (отм.) в чл. 23, ал. 10 изрично се предвижда, че отчетените разходи за командировки за едноличния търговец се отнасят и за лицата, наети от него по извънтрудови правоотношения. Правилно и органите по приходите и съдът не са ценили като годно доказателство представеният при административното обжалване на ревизионния акт договор за възлагане на Иван Савеков, тъй като той е с недостоверна дата и е съставен за целите на обжалването, въпреки че по време на ревизията са поискани доказателства във връзка с командироването на Савеков. Представеното пълномощно за същото лице в касационното производство също не следва да се цени за годно доказателство, тъй като не носи достоверна дата и не удостоверява действително упълномощаване на лицето Савеков за закупуване на леки и товарни автомобили. Наред с това следва да се отбележи, че представеният договор за възлагане (лист 34 от делото) не съдържа подписи на договарящите страни, което е още едно основание да не се цени като доказателство, установяващо твърденията на касаторката. Правилно съдът е преценил представените 4 бр. ЧМР за внос на автомобили, приемайки че няма доказателства, че извършените командировките в чужбина са свързани с дейността на търговеца, както и липсват доклади от командировките, което е изискване на цитираната по-горе наредба и по този начин не става ясно, че закупените автомобили са за касаторката. В този смисъл правилно съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). За ревизираната 2008 г. Законосъобразни са изводите на съда, изградени въз основа на доказателствата, събрани още по време на ревизията, че посочените от ревизираното лице 5 физически лица - Стоилка Вълчинова, Илина Чеперигова, Пейка Тинчева, Живка Далийска и Иван Дашев не са получили сума от по 10 500 и че са били накарани да подпишат декларации, че са работили за едноличния търговец, а в действителност не са полагали труд, а им е обещана помощ, която не им е предоставена за да декларират, че са работили и са получили сума от по 10 500 лв. за кратък период от време. Освен това съдът правилно е преценил представените решения на ТЕЛК за всеки един от тях, като всичките са с висок процент на нетрудоспособност - от 75 % до 95 %. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на Янко Янков - съпруг на касаторката поради неговата заинтересованост, както и на нейния баща - Иван Дашев. Правилно са преценени и свидетелските показания на Йорданка Чеперигова, която е свидетелствала за свекърва си Илина Чеперигова и от нея е научила, че й е заплатена сумата от 10 500 лв., както и че била в лошо здравословно състояние, но в същото време сама си вършела работата и нямала нужда от придружител. В тази връзка без значение е позоваването на чл. 18 ЗДДФЛ, тъй като не е доказано, че 5-те физически лица са извършвали надомна работа в полза на касаторката. Налице е основанието за преобразуване на финансовия резултат по чл. 77, ал. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г., включително и справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ са подадени в срок по електронен път, но доказателства за това не са ангажирани, поради което правилно и приходните органи и съдът са приели, че това не е сторено. Неподадената в срок ГДД не поражда правни последици - чл. 53 ЗДДФЛ във връзка с чл. 104, ал. 3 ДОПК. Като е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази му част за ревизираната 2008 г. съдът е постановил правилно решение и при извършената проверка от настоящата касационна инстанция не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения. Предвид изложеното по-горе съдебното решение е изцяло правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита на юриск. Бонева, на тази страна в касационното производство не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то по аргумент от чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, не за всяка инстанция поотделно. Освен това процесуален представител на ответника не се е явил да го защитава пред касационния съд, поради което и на това основание възнаграждение не се дължи. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,