Решение № 7961 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2016 г.

Решение № 7961 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", Областно пътно управление - С., представлявано от юриск. Николов, редовно упълномощен, срещу Решение № 4152/15.06.2016 г. по адм. дело № 750 по описа на Административен съд - С.- град за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Претендира се заплащане на разноски. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е основателна, а постановеното решение неправилно. Жалбата е подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице имащо правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 4152/15.06.2016 г. по адм. дело № 750/2016 г. по описа на АССГ е отменен по жалба на "П. С. И." АД, Акт за установяване на публично държавно вземане с № ПТР-12-21-84 от 28.11.2015 г. издаден от директора на Областно пътно управление - С., в частта на установено задължение за такса и лихва върху нея в размер над 320,78 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорения пред него акт, дължимите за експлоатация на рекламно съоръжение месечни такси за 2014 г. са изплатени изцяло, като е останала да се изплати единствено такса за първо тримесечие на 2015 г. в размер на 300 лева и лихва за забава за периода 11.01. до 16.09.2015 г. в размер на 20,78 лева. Заплащането на дължимата такса за 2014 г. е станало с платежно нареждане от 05.05.2015 г., а оспореният пред съда акт е издаден на 28.12.2015 г. Решението е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е изследвал всички относими към производството факти и обстоятелства, които да му дадат възможност да постанови обоснован, краен акт. В хода на съдебното дирене е назначена счетоводна експертиза, от която се установява по безспорен и категоричен начин, че към датата на издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, дружеството е било превело по сметка на Областно пътно управление - С. сумата дължима за ползване на рекламно съоръжение на път I-6, км. 191+400 - ляво за периода 01.01. до 31.12.2014 г., а е останала непокрита сума в размер на 300 лева за първо тримесечие на 2015 г., като са изчислени и лихвите дължими към 16.09.2015 г. - датата към която същите са изчислени и от административния орган. В самата жалба депозирана пред касационната инстанция се твърди, че задължението на дружеството е било в размер на 1200 лева за 2014 г. и сумата е преведена с платежно нареждане от 05.05.2015 г., с което дължимата за ползване на конкретното съоръжение такса за този период е погасена и е останало непогасено задължение в размер на 320,78 лева за 2015 г. До този извод и в този смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд. Поради описаното следва да се приеме, че самият жалбоподател е съгласен с констатациите в решението. При липса на данни за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на достатъчно доказателства за стриктно съобразяване с приложимите материалноправни норми от страна на първоинстанционния съд следва да се приеме, че последният е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде изцяло потвърден. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение