Решение № 7627 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. Т. Т., гражданин на Сирия, против решение 5015 от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. 1071 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като релевира наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотвирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. (собствено име) Т. (бащино име) Х. Т. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 10815 от 14.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По делото е установена следната фактическа обстановка: След нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 25.07.2024 г. (л. 56 от първоинстанционното дело), Х. Т. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 1931/29.07.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ Харманли, рег. УП- 33538/29.07.2024 г. по описа на ДАБ л. 73, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 50, пак там. За чужденеца е изготвен регистрационен лист (л. 71-72, пак там), в който е отразено, че същият е роден на [дата]. в [населено място], Област Идлиб, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, по професия шивач, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП-33538/31.07.2024 г. л. 48 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-15067 от 26.09.2024 г. л. 35, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на Х. Т., в случай че същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 33538/23.08.2024 г. л. 42-47, пак там). На 14.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 10815, връчено на чуждия гражданин на 18.10.2024 г. Административен съд Хасково е разгледал по същество жалбата на Х. Т., подадена против Решение 10815 от 14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Преценил я е за неоснователна. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото съответства на материалния закон. Счел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в сирийските райони Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 10815/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обективно изясняване на фактите по делото и при правилна преценка на приобщения доказателствен материал. Съдът от първата инстанция не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а обжалваният съдебен акт е в съответствие с приложимия по казуса материален закон. Правилни и обосновани са изложените от решаващия състав на Административен съд Хасково съображения, обусловили извода му за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта му, в която на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на статут на бежанец в Република България, поради което е безпредметно повтарянето им в настоящото решение и към които Върховният административен съд, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща като мотиви на собствения си акт. Към тях следва да се добави следното: В проведенето с Х. Т. на 23.08.2024 г. интервю пред административния орган, сирийският гражданин обосновава напускането на държавата му по произход с войната и военните действия, влошената икономическа обстановка в родината му, липсата на работа и трудностите да се изхранва, както и с опасението му, че могат да го вземат да отбие задължителната в Сирия редовна военна служба. Заявява, че не е арестуван или осъждан в Сирия, не е бил член на религиозни организации и политически партии, и не е имал проблеми с официалните власти или с друг субект по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ, извършващ преследване, заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Не твърди основателни опасения от преследване, основани на националността му, политическите му убеждения или принадлежност към определена социална група. Същевременно, в хода на касационното производство, чрез назначения му служебен защитник, за първи път заявява (писмени бележки на л. 20-23 от касационното дело), че е лице, принадлежащо към рискова социална група, тъй като е мюсюлманин-сунит и за него е налице опасност от преследване и евентуално посегателство, ако се завърне в държавата му по произход. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗУБ по време на производството за предоставяне на международна закрила чужденецът е длъжен да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Съобразно чл. 75, ал. 3 от с.з., когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В конкретния случай изявленията на първоинстанционния и касационен жалбоподател относно личната му бежанска история не биха могли да се определят като последователни и непротиворечиви. Ясно личи нежеланието му за изясняване на неговия случай, тъй като е недопустимо за първи път в касационното производство да се твърдят опасения от преследване по смисъла на ЗУБ. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като изложените от жалбоподателя пред настоящия съд нови обстоятелства във връзка с напускането на родината му следва да се оставят без обсъждане и разглеждане по аргумент от нормата на чл. 220 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, споделя и преценката на Административен съд Хасково, че по казуса не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на Х. Т. на хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в държавата по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност сирийският гражданин да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвените в хода на административното производство две справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Сирия (л. 17-34 от първоинстанционното дело) се установява безспорно наличието в Сирия към датата на постановяване на спорния акт на вътрешен въоръжен конфликт, които обаче не е придружен от безогледно насилие. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От изложеното може да се изведе извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Директива 2004/83/ЕО е отменена с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), но текстът на чл. 15 от отменената директива е повторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено от СЕС в гореобсъдените решения е запазило своето значение. Несъстоятелно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на достоверност на информацията, съдържаща се в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство две справки за социо-политическата и икономическата картина в Сирия, както и за обстановката по сигурността в Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ, съответно обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено, доколкото от данните по първоинстанционното дело се установява безпротиворечиво, че чуждият гражданин не е депозирал искане пред административния съд за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му по произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Не е инициирано и производство по оспорване на справките. По изложените съображения, като е заключил, че оспореното Решение 10815 от 14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно и е отвхърлил подадената срещу него жалба, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия