Решение № 12861 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2012 г.

Решение № 12861 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Бяла против решение № 974/11.04.12 г. по адм. д. № 3574/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Иван Бонев Генчев и Кинка Пенева Генчева поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима /подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК/ и след като повод нея на, основание чл. 218, ал. 2 АПК, провери допустимостта на обжалваното решение, констатира: Оспорено в първата инстанция е писмо изх. № РД-9400-1572/20.09.11 г., с което кметът на община Бяла е уведомил адресатите, ответници по касационната жалба Генчеви, че във връзка с отваряне на улица с осови точки 347-392, кв. 55 и кв. 110 по регулационния план на гр. Бяла, в срок от 2 месеца следва да освободят трасето като премахнат за тяхна сметка ограда с дължина 55 м от западната част на собствения им УПИ II-35, кв. 110 и част от сграда с размери 15/2, попадащи в трасето. Указано е, че в случай на неизпълнение, обектите ще бъдат принудително отстранени. В мотивите на обжалваното решение писмото е определено като заповед с правно основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и е отменено като незаконосъобразно. Решението е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Съпоставката на текста на чл. 65 ЗОС със съдържанието на писмото налага извода, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на цитираната разпоредба. Подобни установявания липсват и в материалите по делото. Писмото не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК - не създава задължения, нито засяга права, свободи или законни интереси на адресатите, не декларира или констатира вече възникнали права или задължения. Същото има характер на покана за доброволни действия /разчистване на трасето/ и както е посочено в текста му - администрацията би предприела конкретни действия едва при неизпълнение. Именно тези действия, под формата на индивидуален административен акт, или на фактически действия биха подлежали на оспорване по съдебен ред. С оглед горното, жалбата, по повод която образувано съдебноадминистративното производство, се явява лишена от предмет и затова-процесуално недопустима. Учреденото по повод недопустима жалба съдебно производство е също недопустимо, каквото е и постановеното в това производство решение. Следва същото да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. При този решаващ извод претенцията на касатора за присъждане на разноски, своевременно заявена и надлежно доказана с договори за правна защита и съдействие от 29.11.11 г. и 27.04.12 г. в размер общо на 400 лв., следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение