Решение № 3671 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Ч. от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адв. Т. Ванкова, против решение 3386/19 август 2024 г., постановено по адм. д. 1065/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. П. Ч., против заповед УТ 480 от 11 септември 2023 г. на кмета на Община Хасково, в частта, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и чл. 131, ал. 1, т. 2 ЗУТ е разрешено да се изработи служебно проект за изменение на ПУП план за улична регулация на улица с о.т. 986 о.т. 984, ж.р. Кенана , гр. Хасково. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, но при следните коригиращи мотиви. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган кмет на Община Хасково. Органът е упражнил предоставеното му правомощие съгласно материалната разпоредба на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като е наредил да се изработи проект за изменение на плана за улична регулация. Спазена е законоустановената форма, като заповедта отговоря на всички изисквания за това, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК, както и е мотивирана в достатъчна степен, така, че да бъде осъществена проверка за нейната материална законосъобразност. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в производството по издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Не се установяват нарушения на сочените от оспорващата норми или на други приложими такива. Процедурата по чл. 135, ал. 5 ЗУТ е с предварителен характер и поставя начало на административната процедура по одобряване на проект за изменение на ПУП - ПУР в посочения обхват. Административното производство приключва с издаване на заповед, с която се одобрява или не се одобрява изменението на плана, като именно при нейното оспорване на обсъждане ще подлежат възраженията на оспорващата. Правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Предметът на преценката за законосъобразност в производството по чл. 135 ЗУТ, не обхваща наличието на посоченото правно основание по чл. 134 ЗУТ, а дали искането изхожда от лицата по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. С оглед на изложеното се явяват неоснователни доводите в касационната жалба, че Ч. не е дала съгласие за изменение на ПУП ПУР, тъй като в хода на одобряване на проекта за изменението на ПУП - ПУР оспорващата има гарантирана възможност да възрази и впоследствие да обжалва заповедта за одобряване на изменението на ПУП на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ, които в настоящето производство не са релевантни. Дори и да се приеме, че изменението на ПУП - ПУР е допуснато на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, то не е налице законово изискване заявлението до органа да е подадено от всички съсобственици на УПИ, нито има изискване съгласието на всеки от тях да е депозирано към този момент. Такова следва да е налице към датата на издаване на заповедта за одобряване на ПУП, която е завършващият процедурата акт, като липсата му би съставлявало основание за отказ да се одобри исканото изменение. Ето защо, изследването на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за наличие на съгласие на всички заинтересовани лица за разрешаване на изменението, е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответниците Ш. Е. А., Ф. Е. М. и С. Е. М. искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, касационният жалбоподател дължи сума в размер на 1440 лева за всеки един от тях. Представен е договор за правна помощ от 27 септември 2024 г., както и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав