Решение № 8162 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2016 г.

Решение № 8162 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Я. срещу решение № 150/28.11.2016 г. по адм. д. № 226/2016 г. на Административен съд Я.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] чрез пълномощника си в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] - [населено място] срещу срещу решение от 26.09.2016 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед № РД-02-00252/24.03.2016 г. на кмета на община Я., обективирано в протокол от 26.09.2016 г., за определение на обезщетение в размер на 54 /петдесет и четири/ лв. за възникнал сервитут за прокарване на трасе на кабел за присъединяване на жилищна сграда през имот, публична общинска собственост-второстепенна [улица], 10 м по реда на чл. 64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно чл. 64 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Жалбоподателят е лице, което ще изгражда и експлоатира енергиен обект, което води до възникване на сервитут по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗЕ през имоти, публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ изключва възмездния характер на особеното ограничено вещно право. Поради това обжалваното решение за определяне на обезщетение за възникване на въпросния сервитут е материално незаконосъобразно. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: Анализът на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите – публична общинска собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. В този смисъл при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имоти - публична общинска собственост, какъвто е настоящият случай, е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение за материалнонезаконосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Размерът е съобразен с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с обстоятелството, че [фирма] - [населено място] е ответник в касационното производство, а не касатор и не дължи такса за касационно обжалване. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,