Решение № 8726 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2019 г.

Решение № 8726 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7250/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена от Х. Павлов от [населено място] касационна жалба, чрез адв. В. Стоянов, срещу Решение № 291 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1131/2018 г. от Административен съд Пазарджик, в която се развиват съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна – ОД на МВР гр. Пазарджик, чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е предявеният от Х. Павлов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ОД на МВР – Пазарджик, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за: 1. понесени имуществени вреди (разходи за ползване на услугите на шофьор на автомобил) в размер на 1 500 лв. и неимуществени вреди (възмущение и огорчение от поведението на ответника, разочарование от институцията) в общ размер от 2 000 лв. (1000 лв. обезщетение за незаконосъобразното бездействие да му бъде връчено НП и 1 000 лв. за незаконосъобразния отказ да му бъде продължен срока за управление на МПС въз основа на съставения АУАН, до връчване на НП), ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 03.12.2018 г. до окончателното им изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск, като го е приел за неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат от фактическа страна е приел за безспорно установено, че на 07.05.2018 г. на Х. Павлов е бил съставен АУАН (№ 0322831) за това, че на същата дата е управлявал л. а. марка "Мерцедес Ц-200" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Евро-Лаб 1" ЕООД гр. Пазарджик без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобила, за което нарушение е бил иззет синия контролен талон и на осн. чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. Установено е също, че срокът, през който ищецът има право да управлява МПС, въз основа на съставения АУАН, е бил удължаван с резолюция (на неустановено по делото длъжностно лице) три пъти - до 30.07.2018 г., до 30.09.2018 г. (грешно в решението е изписана отново датата 30.07.2018 г.) и до 31.10.2018 г. На 16.05.2018 г. наказващият орган, въз основа на АУАН, е издал НП № 18-0340-000748, което е връчено на нарушителя при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, въз основа на материалите по докладна записка на мл. ПИ Б. Байдов от РУ – Пазарджик, и архивирано там. Постановлението е влязло в сила на 03.08.2018 г., съгласно отразеното върху документа. Безспорно е установено също, че с решение от 06.03.2019 г., постановено по НАХД № 2056/2018 г., по жалба на Х. Павлов вх. № 26134 от 22.11.2018 г., влязло в сила на 02.04.2019 г., Районен съд – Пазарджик е отменил процесното НП. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на елемент от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, а именно незаконосъобразно бездействие от страна на наказващия орган, както по връчване на НП, така и по отказа да бъде удължен срока на управление на автомобила въз основа на съставения АУАН. При констатираното отсъствие на незаконосъобразно бездействие на ответника, искът е неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил всички релевантни за правилното решаване на спора доказателства и е обосновал своите правни изводи със събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението на касатора, че с обжалваното решение съдът от първата инстанция е "пререшил" въпроса за връчването на процесното НП, визирайки мотивите на решението на РС-Пазарджик. От една страна в мотивите на РС – Пазарджик по НАХД № 2056/2018 г. (л. 72) този въпрос не е засегнат от съда, а от друга самият ищец в исковата молба твърди незаконосъобразно бездействие на наказващия орган да извърши действия по връчване на издаденото наказателно постановление, който факт следва да докаже, а съдът – да установи. Обосновано и правилно съдът е приел, че връчването на НП № 18-0340-000748/2018 г. е станало по законоустановения ред, като се е позовал на писмено доказателство - докладна записка на мл. ПИ Б. Байдов. Възражението, че същата "не следва да се кредитира като достоверна, тъй като: 1. Съдържа две дати; 2. Издадена е от орган на ответника и 3. Не съдържа подпис на ищеца" е неоснователно. Докладната записка е официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверителното изявление на своя издател – орган на държавна власт, направено в това му качество и подписан от него, с който той свидетелства за съществуването или несъществуването на определени факти. Този документ се ползва с материална доказателствена сила, която не е била оспорена от ищеца в производството пред първостепенния съд, каквато процесуална възможност е имал. Адресат на докладната записка не е ищецът, съсед или роднина, за да се изисква "връчване"-то й и подпис на тези лица, а наказващият орган – началникът на РУ – Пазарджик, който е възложил проверката. След като не са представени доказателства от ищеца, оборващи изложените в ДЗ факти, обосновано и правилно съдът я е ценил и анализирал във връзка с останалите доказателства по делото. На следващо място, действително действията по съобщаването за издаването на административния акт или на акта, издаден при упражняване на административна дейност, са материално-технически действия, а не правни, тъй като в тях не се съдържа никакво волеизявление. Те са фактически и юридически отделими от действията по издаването на акта, от волеизявлението на административния орган и се предприемат след като актът вече е издаден, като имат значение за обжалването му или за неговото изпълнение, поради което не се отразяват върху валидността на самия акт. Не така обаче стои въпросът с отказа на административния орган, в случая да продължи срока на управление на МПС въз основа на АУАН. Този отказ съдържа волеизявление на административен орган и в този смисъл е правно, а не фактическо действие, както правилно е приел решаващият съд. Както се посочи по-горе в настоящите мотиви бездействие по връчване на НП, каквото се твърди, ищецът не е доказал, а волеизявлението да продължи срока на управление на МПС не е фактическо, а правно действие, неотменено по съответния ред. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата безспорно следва да се докаже от ищеца, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, че сочените в исковата молба обстоятелства и факти са налице, а в случая, както правилно е установил решаващият съд, ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, че действията, от които твърди да е търпял вреди са извършени в нарушение на нормативно установени задължения на административния орган. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение