Решение № 13276 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Милки Груп Био ЕАД гр. София, чрез адв. Желязкова, за отмяна по чл. 239, т.1 АПК на влязло в сила Решение 6673 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 12368/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, оставено в сила с Решение 6819 от 04.06.2024г., постановено по дело 2265/2024г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение. Искането за отмяна е по чл. 239, т.1 АПК, като е обосновано с информационни листове към фактури 37637767/26.12.2017г.; 37637609/15.02.2017г.; 37637954/07.01.2017г. и 37637952/04.01.2017г., които представляват технически спецификации. Според искателя тези доказателства удостоверяват вида на стоката, нейните съставки, приложение, предназначение и употреба, химичните и физичните спецификации на мазнината, както условията на съхранение, при спазването на които производителят се задължава с гаранция за срока на годност на продукта. Поддържа, че в отговор искания на дружеството, с писмо от 24.04.2025г. производителят IFFCO е изпратил 12 броя информационни листове. Oписаното в техническата спецификация искателят твърди, че изключва възможността стоките да са претърпели някаква допълнителна обработка от момента на производството до получаването от дружеството. Поддържа, че изложеното е от съществено значение за правилното решаване на делото, като в същото време новите писмени доказателства, получени от изпращача не са били в държане на дружеството, т.е. те не са новосъздадени, а новооткрити доказателства, които при решаване на делото не са били известни на страната. В тази връзка иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение и да се върне делото на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав, със задължение съдът да разгледа новите доказателства и да съобрази решението си с тях. Ответникът - Директор на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Шулева, оспорва искането за отмяна в писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал.1, т. 1 АПК и е процесуално допустимо, но е неоснователно поради следните съображения: С Решение 6673 от 06.11.2023 по адм. дело 12368/2020 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Милки Груп Био ЕАД против решение рег. 32-333535 от 13.11.2020 г. на директора на ТД Митница Северна Морска (понастоящем ТД Варна) в Агенция Митници към МД с MRN 18BG002005H0002682 от 19.02.2018 г., 18BG002005H0002706 от 19.02.2018г., 18BG002005H0002790 от 20.02.2018 г., 18BG002005H0002912 от 21.02.2018 г., 18BG002005H0003040 от 23.02.2018 г. и 18BG002005H0003454 от 07.03.2018 г., с което са коригирани посочените митнически декларации и след промяна на тарифния номер, посочен за стоките в тях, са установени в тежест на Милки Груп Био ЕАД публични задължения за досъбиране (мито и ДДС), заедно с лихви за забава. С Решение 6819 от 04.06.2024г., постановено по дело 2265/2024г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила посоченото първоинстанционно решение, като са възприети мотивите на съда, че заключенията на митническа лабораторна екстертиза и на съдебно химическата експертиза са установили, че внесената стока представлява палмов шортънинг, т. е. палмовата мазнина е претърпяла физическа обработка, без да се променя химическия състав, поради което следва да бъде отнесена в позиция 1517 на КН. В хода на административното производство, въпреки представените сертификати (анализен и здравен), митническите органи са допуснали експертиза от ЦМЛ. Затова не може да се приеме, че представената техническа спецификация с искането по чл. 239, т.1 АПК, която представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, е ново доказателство, което би довело до друг извод и би оборило установеното от първостепенния съд при осъществения съдебен контрол на индивидуалния административен акт, респ. чрез него да се разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се претендира. Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК регламентира извънинстанционен контрол и той се отнася до новооткрити доказателства, които са установени като налични след приключване на производството по съдебния контрол на индивидуален административен акт, каквото представлява процесното митническо решение. Само наличието на новооткрито доказателство само по себе си не може успешно да разруши стабилитета на решението, чиято отмяна се иска. Като се има предвид, че производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно (извънредно), то е необходимо да се установи и че това доказателство е относимо и е от значение за делото по начин, че с него изходът му би бил друг. От особено важно значение за успешното провеждане на този извънинстанционен способ е и страната, подала искането по чл. 239, т. 1 АПК категорично да установи, че въпреки своето активно процесуално поведение в инстанционния съдебен контрол на индивидуалния административен акт, не е могла да се снабди с процесното доказателство. В процесния случай, като се има предвид, че вносът на стоките е от 2018 г., а производството пред първоинстаницонния съд по подадена жалба срещу посоченото по - горе митническо решение е от 01.12.2020г., съответно искането за отмяна е от 29.05.2025 г., този дълъг времеви диапазон е бил достатъчен при активно процесуално поведение от страната, която е оспорила митническото решение, да се снабди с всички доказателства от производителя на стоката относно произхода, вида и състава на процесната стока, но това не е сторено. Освен изложеното по - горе следва да се посочи, че дори този информационен лист/техническа спецификация, представен в настоящето извънинстанционно производство по конкретна фактура и митническа декларация да беше представен още в административното производство или пред първостепенния административен съд, то няма никаква пречка да се събират допълнителни доказателства или да се назначават експертизи за проверка на този сертификат, респ. за установяване произхода и вида на стоката. Затова с представеното доказателство не се променя установеното от фактическа страна в административното и в двете съдебни производства. Или в обобщение искането по чл. 239, т. 1 АПК като неоснователно, на основание чл. 244, ал.1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия