Решение № 2123 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител адв. Г. Христова срещу решение 1727 от 16.03.2022 г. по адм. дело 1692/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ РД 05-8 от 20.12.2019 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10 от ЗДП и чл. 38, ал. 1, във вр. ал. 3 от ЗДП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс по отношение на Юниленд ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 40298,00 лева главница и лихва в размер на 19 715,57 лева и преписката е върната на издателя на акта.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът оспорва приетото от АССГ за липса на изложени в АУПДВ фактически констатации, пряко свързани с понятието бенефициер на адресата на акта по неправомерно предоставената държавна помощ. На второ място, счита за неясни мотивите на първоинстанционния съд в насока, че административният орган има задължение да определи конкретната методика, по която да определи административната стойност на парцелите. Иска отмяната на решението със законните последици и в условията на евентуалност, да бъде оставено в сила същото с конкретни насоки на администратора на помощта при извършване на евентуално следващо административно производство, свързано с установяването на държавната помощ по процесните замени, извършени от Юниленд ЕООД и свързаните с него лица. Претендира разноски.

Ответната страна "Юниленд ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. Гацова оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, следва да бъде съобразено следното:

1.Обосновано АССГ е формирал краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Съдът правилно е констатирал, че в административната преписка липсват доказателства за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство във връзка с идентифицирането на конкретния адресат като "бенефициер" по смисъла на чл. 107, параграф 1 ДФЕС, а не само качеството му на "предприятие".

Първоинстанционният съд правилно е приел, че административното производство е проведено по реда на чл. 38, ал. 3 ЗДП, което задължава административният орган да проведе производството по реда на чл. 38, ал. 6 ЗДП във вр. чл. 39 ЗДП, в сроковете и при указанията, изрично обективирани в диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08). Съгласно посоченото решение на ЕК, администраторът на помощ е компетентният национален орган, който дължи пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на индивидуален административен акт за установяване на публично задължение, в съответствие с приложимите общностни и национални, материалноправни и процесуални норми и указанията на ЕК по отношение на конкретния частноправен субект, като изследва всички относими факти, съгласно указанията по диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., като административният орган следва да извърши проверките в рамките на установените от ЕК срокове.

Правилно в тази насока първоинстанционният съд е посочил, че административният орган носи доказателствената тежест за установяване стойността по основание и размер на твърдяната неправомерната помощ, подлежаща на възстановяване, като в случая органът не се е справил с това си задължение.

Единственият факт, обоснававащ приетото от административния орган, че Юниленд ЕООД се явява бенефициер на получена държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, е сключеният между дружеството и Държавна агенция по горите договор от 23.01.2009 г. за замяна, в резултат на което са придобити в собственост три поземлени имоти, находящи се в с. Лилково, община Родови, местността Тъмраш. Други факти и обстоятелства не се твърдени от административния орган в рамките на административното производство. Няма твърдения за осъществяване от страна на адресата на стопанска дейност въобще, както и за такава дейност със заменената горска земя съобразно разясненията в т.127 от съображенията на Решение на Европейската комисия /ЕК / С 82014/ 6207 final от 05.09.2014 г., респ. за ограниченията за стопанска дейност с получената в замяна земя или за заявено инвестиционно намерение по отношение на земята и за значението на забраната за промяна на предназначението й. В този смисъл правилно административният съд е приел, че на практика липсват мотиви, въз основа които Юниленд ЕООД е определен като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като бенефициер на държавна помощ. Това означава, че органът не се е справил с доказателствената тежест по силата на чл. 170, ал. 1 АПК и оспореният административен акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви, до който краен извод е достигнал и АССГ.

По административната преписка липсват доказателства за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство, както и събирането на доказателства, във връзка с основния предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател, като "бенефициер по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на ЕК, в случая съображения (125)- (128) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г.

Следователно, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решението като правилно относно отмяната на обжалвания АУПДВ като незаконосъобразен следва бъде оставено в сила.

1. Решението следва да се отмени в частта, в която административната преписка е върната на компетентния орган за произнасяне. Основателно е възражението на ответника в касационното производство, че с оглед установения размер на държавната помощ същата попада в понятието de minimis по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis.

В т. 154 от Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Съгласно съображение от посочения регламент размерът на тавана de minimis, под който може да се приеме, че Договорът не се прилага е 200 000 EUR. Помощи под този таван могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията между държавите членки и като ненарушаващи и незаплашващи конкуренцията.

Установената неправомерна държавна помощ с процесния АУПДВ е под прага от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. В случая задължението за извършване на проверка дали помощта е de minimis, е на етапа на възстановяването на помощта. (арг. от решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17). В съображение (171) от решението на ЕК изрично е посочено, че българските власти следва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis).

Това означава, че изводът на АССГ за незаконосъобразност на процесния АУПДВ е правилен и обоснован и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В частта за връщане на преписката на органа за произнасяне решението следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева съгласно приложения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение