Решение № 6432 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. и М. П. Л. и двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Василева, срещу решение № 5707 от 12.02.2026г., постановено по адм. дело № 4226/2025г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община /СО/ по заявление вх. № САГ25 – ГР00 – 490 от 07.03.2025г. с искане да бъде разрешено изработването на проект за изменение на план за регулация и застрояване за прилагането на § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ и чл. 17, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ за отделянето на нов УПИ Х – 197, представляващ ПИ идентификатор № 68134.1005.197 /стар № 425а/ от общ УПИ I – за ОЖС, КОО и ТП, кв. 133Б, м. „Красно село – плавателен канал“, по плана на гр. София, район „Триадица“. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът е игнорирал нормата на § 8, ал. 4 ПР на ЗУТ, изискваща изрично мотивирано произнасяне на органа и като се е произнесъл по съществото на спора като е отхвърлил жалбата е легитимирал мълчанието на административния орган чрез собствена реконструкция на основания, които органът не е изложил в изискуемата се форма. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е позовал на експертизата, която е била оспорена в частта й на т. 3, без да изложи мотиви защо кредитира и тази част, както и поради това, че не е събрал всички относими към спора доказателства с оглед изясняване на фактите от значение за спора, не е разпределил доказателствената тежест правилно и е нарушил служебното начало. Най – накрая се навеждат подробни аргументи за неправилност на извода на съда за липсата на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ, като напротив се твърди, че същите са налице, както и се посочва, че съдът не е разграничил отделните хипотези по § 8 ПР на ЗУТ и съответно не е приложил релевантната към спора такава. Излагат се и съображение, че е неправилен извода на съда, че в случая не е налице дворищно регулационен план, тъй като имота им е бил отреден за обществено мероприятие. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя мълчаливият отказ и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на СО, чрез процесуалния си представител юртк. Анастасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че в случая е налице формиран мълчалив отказ на кмета на СО, като е посочил, че съгласно константната съдебна практика при преценката на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на ограна да не го уважи. Приел е в тази връзка, че административният орган е сезиран с искане за издаване на заповед по § 8, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ, като е приел, че предпоставките за издаване на положителен акт по тази разпоредба са: 1. наличието на влезнал в сила дворищно регулационен план, заварен от ЗУТ; 2. Предвижданията на този план да включват или образуване на съсобствени парцели по регулация или придаване на поземлени имоти или части от тях, т.е. отчуждителни последици и 3. Планът да не е приложен – да няма заемане и изплащане на придаваеми части. Приел е, че тези предпоставки не са налице, тъй като имота на жалбоподателите попада в УПИ I – за ОЖС, КОО и ТП, кв. 133б, м. „Красно село – плавателен канал“, образуван с одобряването на действащия регулационен и застротителен план от 1978г., като по този план имота е бил включен първоначално в УПИ II – за детско заведение, което не е реализирано, като впоследствие със заповед № РД – 09 – 50 – 339 от 20.07.2000г. на главния архитект на София е присъединен към УПИ I – за ОЖС, КОО и ТП. Посочил е обаче, че по този план не е било предвидено придаване на части от имота на жалбоподателите към друг имот, поради и което е обосновал, че в случая не е приложима изключителната хипотеза на § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ. Позовал се е на тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС. Приел е и че процедурата по § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ не е приложима, тъй като предвид регулационния статут на имота, за него не е одобряван дворищно регулационен план при действието на ЗТСУ, а е одобрен план за обществени мероприятия, а образувания по плана от 1978г. парцел I не е дворищно регулационен парцел, а е парцел по ЗРП за обществено жилищно строителство. Посочил е, че § 8 ПР на ЗУТ се отнася за неприложени дворищно регулационни планове, но не и за неприложени планове за обществени мероприятия. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. С подаденото заявление жалбоподателите са поискали да им бъде разрешено да изработят проект за изменение на ПУП на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ, според които „След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява“, като по ал. 2 „Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти“. Производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, каквото е настоящата, представлява предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, като съдебната проверка е ограничена в рамките на това дали заявлението е подадено от надлежна страна, придружено ли е от изискващата се скица – предложение и дали същото отговаря на правилата и нормите по устройство на територията. В случая заявлението е подадено от легитимирани лица и е представена скица – предложение, като е заявено искането за обособяването на ПИ идентификатор № 68134.1005.197 в самостоятелен УПИХ – 197 по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ. Оспореното решение е правилно и предвид заявеното искане на жалбоподателите, съответен на закона е извода на съда за липсата на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ, съответно предложението не съответства на правилата и нормите по устройство на територията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената норма е приложима само в случаите, когато е налице приет по реда на ЗТСУ дворищно регулационен план, който обаче не е бил приложен. Правилен е извода на съда, че в случая относно имота на жалбоподателите не е налице одобрен дворищно регулационен план, съответно не е налице първата предпоставка по посочената разпоредба. Съгласно раздел III „Видове градоустройствени планове“, част 3. „Дворищно регулационни планове“ по чл. 52 от ППЗТСУ е предвидено, че „Със застроителен и регулационен план (дворищнорегулационен план) се образуват парцели за: а) жилищно строителство; б) вилно строителство във вилни зони, курортни места и курортни части на населените места“. От посочената разпоредба се извлича и съдържанието на дворищно регулационния план, а именно такъв план, с който се образуват парцели, но само тези за жилищно строителство или да вилно строителство в посочените изрично видове населени места. Имота на жалбоподателите не е урегулиран с такъв план, като в случая последния действащ и неприложен план за имота им е този одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 339 от 20.08.2000г., по който имота им попада в УПИ I – за ОЖС, КОО и ТП. Правилен е извода на съда, че този план не е дворищно регулационен и съответно не попада в рамките на приложното поле на § 8, ал. 2т. 3 ПР на ЗУТ. Заповедта № 236 от 09.06.1978г., по която имота на жалбоподателите попада в УПИ II – за детско заведение дори и да се приеме, че е относима в случая, доколкото има данни, че към момента на влизането на ЗУТ заповедта от 2000г. не е била влезнала в сила, то също не обосновава прилагането на § 8, тъй като и тя не се отнася за дворищно регулационен план, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Най – накрая дори и да се приеме, че заповедта от 2000г. не е била влезнала в сила към момента на приемането на ЗУТ и изтичането на сроковете по § 6 ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като има данни, че е била оспорена по съдебен ред и произнасянето на съда е към 2022г., то е още едно основание за липса на предпоставките за прилагането на § 8, който изисква наличието на влезнали в сила дворищно регулационни планове. На следващо място неоснователно е възражението на касаторите за незаконосъобразност на решението на съда, тъй като не е приложим § 8, ал. 4 ПР на ЗУТ изискваща произнасяне с изрична заповед, каквото в случая липсва. Действително в случая такава заповед и въобще изричен акт липсва, поради и което е оспорен мълчалив отказ на органа да се произнесе по заявлението на жалбоподателите. Макар и да се касае за оспорване на мълчаливия отказ, при преценката за законосъобразността му, съдът следва да изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа, съгласно Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д. № 3/76г. на Пленума на ВС, като е задължение на съда да направи преценка за наличието или липсата на материално правните предпоставки за постановяване на отказ /изричен или мълчалив/ или издаването на положителен акт. В случая съдът се е правилно е разгледал спора по същество и е постановил акт съответстващ на закона. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено в минималния размер от 200 лева, съответен на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение