Решение № 801 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2015 г.

Решение № 801 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1570/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Врана при ЦУ на НАП срещу решение № 2888/17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 471/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 171302284/4.09.2013 г. и РА 171302284/30.09.2013 г. за поправка на ревизионен акт издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна потвърдени с Решение № 735/21.12.2013 г. на изп. длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № 525/5.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП за определените на Гьонюл Мехмед Хасанова - с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 11 914.94 лв. - главница и 7 251.76 лв. - лихви; за 2008 г. в размер на 1 860.41 лв. - главница и 851.71 лв. - лихви; за 2009 г. в размер на 758.02 лв. - главница и 261.32 лв. - лихви, за 2010 г. в размер на 23 109.69 лв. - главница и 5 581.41 лв. - лихви и за 2011 г. 20.53 лв. - главница и 2.83 лв. - лихви. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и другото основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът не е преценил правилно доказателствата за компетентност на органа, издал ревизионния акт. Налице е позоваване на съдебна практика на ВАС по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че актът е нищожен да се върне преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК с указания за издаване на законосъобразен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Гьонюл Мехмед Хасанова - с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград с отговора по касационната жалба е изразил становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 171302284/4.09.2013 г. и РА 171302284/30.09.2013 г. за поправка на ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че със заповед № 1597/1.11.2012 г. директорът на ТД на НАП е въвел ограничение за упълномощените лица, като то е с териториален обхват. Според съда прави се разграничение между различните органи по приходи, на които са възложени отделни правомощия, като тези на Елена Спасова Христова за издаване на заповеди за възлагане на ревизии в качеството на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол", но при изрично отбелязване ИРМ - Шумен. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен и го е прогласил като такъв. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС за да обоснове извода си за нищожност на акта. Обжалваното решение е неправилно постановено. Въпросът относно валидността на ревизионния акт при ограничение от директора на ТД на НАП - гр. Варна на териториалния обхват предвид обособените от него ИРМ е разрешен с решение № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд. В т. 1 от решението е прието, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. С произнасянето с тълкувателно решение се разреши въпросът относно заповедта на директорът на ТД на НАП, поради което посочването, че орган по приходите е с изнесено работно място не го ограничава в обхвата му на компетентност на територията на цялата дирекция. В този смисъл в тълкувателното решение е прието, че фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. По делото е установено, че РА № 171302284/4.09.2013 г. и РА 171302284/30.09.2013 г. (за поправка на ревизионен акт) е издаден от Елена Спасова Христова - началник сектор "Ревизии", ИРМ - Шумен, поради което е налице компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция ДВ., бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г. Като е приел обратното съдът е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения и са налице основанията, поддържани от него за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид гореизложеното обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, на същия съдебен състав за разглеждането му по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение