Решение № 71 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение07.03.2017 г.докладчик т Емил Томов
Диспозитив
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение № 183 от 2.12.2016 г. по гр. дело № 2224/2016 г. на Върховния касационен съд, III гр. отделение, като на страница девета от решението, ред осми от диспозитива в отменителната част, след думите "до размера на сумата 5000 лева", се добавя: "както и в частта, с която се отхвърля предявения от Г. Д. Г. против Прокуратурата на РБ акцесорен иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 26.04.2010 г. до 9.05.2011 г." Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 71 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството по чл. 247, ал. 1 ГПК е образувано служебно, въз основа на писмо вх. № 444/16.01.2017 г. на Софийски градски съд. След приключване на делото първоинстанционният съд е констатирал, че въззивно решение № 2402 от 7.12.2015 г. по в. гр. дело № 2540/2015 г. на Софийски апелативен съд не е било изрично отменено с диспозитив в една част, в която ВКС окончателно е постановил друго с решение № 183 от 2.12.2016 г. по настоящето дело. Страните не са взели становище в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, състав на III г. о. констатира, че с постановяване на окончателно решение № 183 от 2.12.2016 г. по гр. дело № 2224/2016 г. на ВКС III г. о по реда на касационния инстанционен контрол частично е било отменено решение № 2402 от 7.12.2015 г. по в. гр. дело № 2540/2015 г. на Софийски апелативен съд. В диспозитива е отразена отмяна на въззивното решение в една част, с която е отхвърлен иска на Г. Д. Г. против Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди за размера над присъдената на първа инстанция сума от 200 лева, до размера на сумата 5 000 лева. В тази част от състава на ВКС е постановено решение по същество за присъждане на обезщетение в размер на 4800 лева, със законните последици, които включват и законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2010 г. до окончателното изплащане. В решение № 183 от 2.12.2016 г. по гр. дело № 2224/2016 г. на ВКС III г. о е формирана волята на съда да присъди лихвата по този начин, ясно изразена в мотивите за отмяна на неправилното въззивно решение в тази част включително, тъй като по отношение на вземането за лихви въззивният съд е постановил изричен отхвърлителен диспозитив като по акцесорен иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази част диспозитивът на решение № 2402 от 7.12.2015 г. по в. гр. дело № 2540/2015 г. на Софийски апелативен съд е, че съдът отхвърля предявения от Г. Д. Г. против Прокуратурата на РБ акцесорен иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 26.04.2010 г. до 9.05.2011 г. Този диспозитив е следвало да бъде посочен като отменен с диспозитива на решение № 183 от 2.12.2016 г. по гр. дело № 2224/2016 г. на ВКС III г. о и непосочването му при частичната отмяна представлява допусната явна фактическа грешка. Ето защо и на основание чл. 247 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.