Решение № 1781 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2013 г.

Решение № 1781 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Иванова Цанева от гр. Трявна, обл. Габрово, срещу решение № 59 от 02.08.2013 г. по адм. дело № 102 по описа за 2013 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ТР-4-139 от 15.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Габрово. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на материалния закон като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Габрово е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е заповед № ТР-4-139 от 15.05.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Габрово, потвърдена с решение № РД 08-07 от 17.06.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Габрово, с която на Пенка Иванова Цанева от гр. Трявна е отказано отпускане на еднократна социална помощ на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. с мотиви, че не отговаря на условието по чл. 4, ал. 3, т. 1 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП - притежава втори жилищен имот. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че заявителката на социална помощ живее сама в жилище в гр. Трявна - собственост на двете й дъщери, като освен това притежава необитаемо жилище в гр. Трявна и гарсониера в гр. Гълъбово. Оспорената заповед съответства и на целта на закона да бъдат подпомагани лицата, нуждаещи се от покриване на необходимите разходи за отопление и други възникнали нужди в точно определените от закона хипотези, за които не разполагат с необходимите доходи. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. С молба-декларация вх. № ТР-4-139/26.04.2013 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната еднократна целева помощ (за отопление с електроенергия). Молба-декларацията е подадена на основание чл. 1, ал. 2, т. 3 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица (обн., ДВ, бр. 35 от 12.04.2013 г., в сила от 12.04.2013 г.), който предвижда отпускане на еднократна финансова помощ на лица и семейства, които не са подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2012 - 2013 г., отговарящи на условията на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, и чийто средномесечен доход за 6 последователни месеца е не по-висок със сума под или равна на 10,00 лв. от индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 1 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. еднократната финансова помощ по чл. 1, ал. 2, т. 3 в размер 65,72 лв. се отпуска, при условие че лицата и семействата отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП, и на чл. 2, ал. 2, 4, 5 и 6 и чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 5 от Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. създава право на целева помощ за отопление в полза на лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката не изпълнява допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗСП обитаваното от нея собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от едностайно. В хода на административното производство е констатирано, че тя живее в гр. Трявна в жилище на дъщерите й, но е собственик на недвижими имоти в гр. Трявна (земи и необитаемо жилище), в гр. Гълъбово (жилище) и в с. Енчовци (21/24 ид. ч. от земя, паянтова жилищна сграда на 51 кв. м. и второстепенни постройки). Отрицателното материалноправно условие по чл. 10, ал. 1, т. 1, б. "а" от ППЗСП не е изпълнено, поради което за лицето не е възникнало право на еднократна социална помощ по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ПМС № 85 от 05.04.2013 г. По силата на законовата презумпция собствениците на повече от едно жилище и други недвижими имоти не могат да бъдат считани за лица, които не са в състояние да задоволяват нуждите си в обема на основните жизнени потребности, дефинирани в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП) - достатъчно храна, облекло и жилище. Предназначението на системата на социално осигуряване съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗСП е да задоволи основните жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените лица по чл. 140 от Семейния кодекс. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,