Решение № 4851 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2018 г.

Решение № 4851 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2009 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2493/2017 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез юрисконсулт М. Д., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 58 от 18.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, с който на дружеството е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване № 1146 от 28.08.2002 г. на министъра на околната среда и водите (за язовир "Брягово"), изменено и продължено с Разрешително № 1146 от 04.12.2006 г., продължено с Решение № РР-1004 от 29.07.2010 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., в общ размер от 8 576, 76 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 2 717, 62 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, чрез упълномощения юрк. Д. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи, че малка част от източените водни маси се използва от водоползватели за напояване. Поради лошото техническо състояние на канал Р-1 Брягово, при експлоатацията му се формира значителна загуба на вода от филтрация и концентрирани течове. Искането е Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 58 от 18.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Ответният по касационната жалба директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 58 от 18.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, Административен съд - Пловдив е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Съдът е приел, че в случая действителните обеми източена вода от язовир "Брягово" за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от дружеството декларации за иззети водни количества, както и дневниците на "Напоителни системи" ЕАД за отчетени пропуснати водни обеми. Посочено е, че съставените за целта 5 броя констативни протоколи са изготвени в присъствието на представител на "Напоителни системи" ЕАД като удостоверените в тях факти не са оспорени своевременно от дружеството. По делото не са представени доказателства за плащане на дължимите такси, нито се твърди да е направено такова. Крайният извод на съда е за законосъобразност на оспорения АУПДВ и за съответствие на същия с изискването за форма и съдържание на административните актове по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че решаващият съд не е взел предвид, че източените водни маси от язовира за напояване за периода 2012 г. – 2015 г. са в пъти повече от посочените в подадените към Басейнова дирекция декларации по чл. 194 б ЗВ, които са на база актувани водни маси, доставени до водоползвателите, и това показва, че загубите по съоръженията на напоителните системи са много големи и до крайния потребител достига изключително малък процент от иззетите количества. Оплакването на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база реално източените обеми вода за напояване през периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., който е установен, както по реда на чл. 194 а от Закона за водите – чрез средство за измерване – водомерна рейка, така и от дневниците на самото дружество "Напоителни системи" ЕАД за отчетени пропуснати водни обеми. Цената на действително източената вода за напояване е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2012 г. (отм. С ПМС № 383/29.12.2016 г.) - при цена на водата за напояване от 0, 001 лв. /куб. м. (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата). Наведените в касационната жалба доводи за големи загуби по съоръженията на напоителните системи са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет воден обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,