Решение № 79 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 691/2010 г.

Решение № 79 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 691/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 391/2010 г. на Апелативен съд - гр. София, са подадени касационни жалби от частния обвинител и граждански ищец В. И. К. и от подсъдимия В. Л. М.. В съдебно заседание жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. К., се поддържа лично и от повереник. Жалбата на подсъдимия В. М. се поддържа от защитник. Повереникът на гражданската ищца С. К. е на становище решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, при спазване на процесуалните правила, наказанието на подсъдимия справедливо, а подадените жалби на страните неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 4.08.2010 г. постановено по внохд. № 391/2010 г. на Апелативен съд-гр. София е потвърдена присъда по нохд. № 3340/2009 г. на Софийски градски съд, като на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определено първоначално изтърпяване на наложеното на подсъдимия В. М. наказание петнадесет години лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С посочената присъда подсъдимия М. е признат за виновен в това, че на 23.06.2005 г. в [населено място] умишлено умъртвил И. В. К., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 НК вр. с чл. 115 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, при първоначален строг режим. Уважени са и граждански искове в полза на майката и сина на пострадалия за неимуществени вреди, в размер на по 15 000 лв., ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец В. И. К.: Оплакването е за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, мотивирано с несъобразени "болки от загубата на баща му, липсата на опора, страданието, че го е напуснал и то като жертва на престъпление с мъчителна смърт, извършено с особена жестокост". Доводът е неоснователен. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо на гражданския ищец инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Част от посочените обстоятелства, касаят правната квалификация на деянието и няма как да се преценяват в исканата посока. Определения размер от 15 000 лв. е правилно индивидуализиран и може да репарира търпените от гражданския ищец страдания от загубата на баща му. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия М.: В касационната жалба са ангажирани оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона с искане за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове. В писмено становище защитата твърди, че "процесът страда от тежък доказателствен дефицит. Незаконосъобразно отказана повторна съдебно-медицинска експертиза. Не обсъдени обясненията на подсъдимия, непреодолени противоречия в показанията на св. В., относно това - познава ли св. Б. и защо я укрива, защо е уведомил М. един час, след като е повикал Б. помощ. Пропуски в протокола за оглед на местопроизшествие, не измерени разстояния между вратата на жилището и мястото, на което е намерен трупа. Не премерена температура на трупа, която установявала авторството" и т. н. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са изпълнили задължението си по чл. 13 и 14 НПК, като са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и детайлно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка въззивният съд е отговорил изключително подробно /на л. 5, 6, 7 и 8 от решението/ на всички възражения пред него, почти изцяло преповторени в писменото становище, към касационната жалба, относно "неяснотите" по фактите, противоречията в показанията на св. В., "пропуските" в протокола за оглед и "не обсъдените" обяснения на подсъдимия. Изводите за авторството на извършеното деяние на 23.06.2005 г. са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателства, доказателствените средства и писмените доказателства по делото, не сочат на съмнения, превратно тълкуване или нарушения на формалната логика. Посоченото по-горе дава основание на извода за липса на нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение по смисъла на чл. 102 НПК /, а не само по приложението на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. При безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно. Подсъдимия умишлено е умъртвил И. К., по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи инстанционните съдилища са приели значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства /което учудва дори защитата/, наказанието е в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Въззивният съд е констатирал и пропуск на първоинстанционния съд да приложи чл. 68, ал. 1 НК, относно предишно осъждане на подсъдимия, който пропуск следва да бъде поправен по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, при спазване на процесуалните правила, наложеното наказание справедливо, а подадените жалби от подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение