Решение № 3721 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2015 г.

Решение № 3721 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Росица Антонова Цанкова е подала касационна жалба срещу решение № 6418 от 28.10.2014 г. по адм. дело № 6096/2014 г. по описа на Административния съд - София град, поправено с решение № 475/29.02.2015 г. С решението е отхвърлена жалбата й против заповед № РЛ-084/9.09.2013 г. на управителя на област с административен център София. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Управителят на област с административен център София е оспорил касационната жалба, направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Росица Антонова Цанкова подала до управителя на област с административен център София искане № 94ВВ/578 от 15.09.2009 г. за заплащане на еднократно обезщетение за вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Към искането приложила заповед № 370-П/5.07.1948 г. на министъра на вътрешните работи за отнемане на правото на софийски жителство на посочените в заповедта лица, между които полковник Антон Бончев Щерев, съпругата му Надежда и дъщерите му Снежанка и Росица, заявление от 17.07.1948 г. от Антон Бончев Щерев до началника на Гражданското отделение на Столичния народен съвет, че ще се установи на ново местожителство в Добрич, заповед № 647/23.04.1963 г. на министъра на вътрешните работи, с която е отменена заповед № 370/1948 г. по отношение на Антон Бончев Щерев и семейството му, удостоверение № 21882/12.05.1994 г. на Министерството на вътрешните работи, издадено на Росица Щерева-Цанкова в уверение, че с административен акт по политически причини е била изселена от София в Добрич за времето от 17.07.1948 г. до 3.02.1954 г., със забележка, че софийското й жителство е било възстановено на 23.04.1963 г. Към искането е приложена и декларация по чл. 31, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с която е обявено, че заявителят е получил обезщетение по "досегашния ред" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ, бр. 35 от 28 април 2006 г.). Със заповед № РЛ-084/9.09.2013 г. управителят на област София признал правото на обезщетяване за вреди на Росица Антонова Цанкова, на основание чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, за упражнената по отношение на нея репресия "изселване" за срок от тридесет месеца, за който не е била обезщетена по предходен ред, и определил обезщетение в размер на 1920 лева. Административният орган изложил мотиви, че по отношение на Росица Цанкова е упражнена репресията "изселване по политически причини" за времето от 17.07.1948 г. до 3.02.1954 г. съгласно удостоверение № 21882/12.05.1994 г. на Министерството на вътрешните работи. Цанкова получила обезщетение за тази репресия съобразно чл. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (отм. ДВ бр. 59/1996 г.), който предвижда, че обезщетението за интернираните, изселваните и заселваните по административен ред за периода на репресия е по 0,80 лева месечно, но не повече от двадесет и пет хиляди. С § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ, бр. 35 от 28 април 2006 г. ) се приема, че полученото по реда на точка 1 или по "досегашния ред" обезщетение е за репресия с продължителност 36 месеца. С § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица била изменена разпоредбата на чл. 6, според която правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване - по 64 лв. за пълен календарен месец. От правна страна административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на материалния закон. От общия срок на изтърпяната репресия от 66 месеца се приспадало времето от 36 месеца, за който жалбоподателката получила обезщетение, с оглед на което законосъобразно била обезщетена за останалото време от претърпяната репресия, възлизащо на 30 месеца. Съдът счел за неоснователни доводите, че репресията е продължила до 23.04.1963 г., тъй като заповед № 647/23.04.1963 г. на министъра на вътрешните работи, с която на нейния баща Антон Бончев Щерев е било възстановено софийското жителство, не е от документите, предвидени в чл. 3, ал. 3, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, които удостоверяват незаконната репресия. Поради това съдът отхвърлил жалбата на Росица Антонова Цанкова против заповедта на областния управител. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не била съобразена доказателствената сила на представените по делото документи. Преценката на съда е неправилна, но не поради това, че не са били обсъдени събраните писмени доказателства, а поради неточно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Въпреки че с молба от 26.06.2013 г. до областния управител Росица Цанкова изрично се е позовала на заповед № 647/23.04.1963 г. на министъра на вътрешните работи, сочейки, че репресията е била преустановена едва с издаването на тази заповед, областният управител не е изложил мотиви по направения от жалбоподателката довод. Административният орган не е обсъдил данните, вписани в забележката към удостоверение № 21882/12.05.1994 г. на Министерството на вътрешните работи, както и тези, съдържащи се в писмо № 18140/2.09.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, които имат отношение към установяване на времетраенето на репресията. Удостоверението и документът, издаден от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съставляват официални документи, с които се доказва незаконната репресия, както е предвидено в чл. 3, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Поради това административният орган е бил длъжен да направи фактически констатации и съответните на тях правни изводи съобразно чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, който изисква да се издаде мотивирана заповед относно вида, характера и продължителността на репресията. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и водят до незаконосъобразност на административния акт. Като не е отменил оспорената заповед, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени заповедта на управителя на област София и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане. С оглед изхода на делото на жалбоподателката се дължат направените разноски. Според представения списък, разноските възлизат на 1315 лева, от които - 1300 лева адвокатско възнаграждение за двете инстанции, 10 лева държавна такса за първоинстанционното производство и 5 лева държавна такса за касационното производство. Касационната инстанция намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размерът на възнаграждението, определено поотделно за всяка инстанция, съответства на фактическата и правна сложност на делото, включително и съпоставено с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд