Решение № 873 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2008 г.

Решение № 873 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. С Определение № 514 от 26.05.2009 г. по настоящето гр. д. № 4469/2008 г. ВКС, 4-то гр. отд. е допуснал касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 12 юни 2008 г. по гр. д. № 1037/2007 г. С това решение е отменено решението на Балчишкия районен съд от 18.04.2007 г. и е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от Н. С. Д., Ц. М. Б., Р. М. Ж. и С. Д. Я. срещу М. С. С. за собственост и ревандикация на третия етаж от жилищната сграда построена в дворно място представляващо УПИ ХI-640 от кв. 36 по подробния устройствен план на гр. Б. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника С направените по делото разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се поддържа оплакването, че решението на Добричкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Спорът между страните е бил спор за собственост върху трети етаж на жилищна сграда, изградена до фаза "груб строеж". Собственици на дворното място са били ищците С неговата съпруга Д, починала на 11.04.2002 г. и като свои наследници оставила освен съпруга си С. Д., но и децата си Ц. М. Б., Р. М. Ж. и Н. С. Д. - вж. нот. акт № 6/99 г. на нотариуса при Добричкия районен съд О. О. През 2001 г. съпрузите-собственици на УПИ ХV-640 от кв. 36 по регулационния план на гр. Б., цялото дворно място от 635 кв. м. и на построената върху него двуетажна жилищна сграда, взели заем в размер на 11 500 германски марки от М. З. Т., който трябвало да върнат до 30.09.2001 г. Като обезпечение на взетото по фиксинга на БНБ към момента на всяко плащане, заемодателят поискал и заемателите учредили договорна ипотека върху недвижимия си имот с нот. акт № 185 от 5.06.2001 г. в полза на М. З. Т. А след това, видно от другия нотариален акт - нот. акт № 84 от 19.12.2001 г. след като не успели да върнат заема, със пълномощно дадено на М. З. Т., който действал от тяхно име, продали пак на него - на М. З. Т. дворното място от 635 кв. м., заедно с построената върху него двуетажна сграда с обща застроена разгъната площ от 238.40 кв. м. за сумата 5 100 лева. По този начин М. З. Т. се легитимирал като собственик на недвижимия имот. По делото обаче е имало данни, че към 1999 г. вече е бил изграден в груб строеж и третия етаж от къщата. В този смисъл е обяснителната записка - "проектът е изработен по задание на инвеститора Д. С. .. " - т. е. майката и съпругата на ищците - и скиците, приложени на л. 13 и на л. 14 върху които е отбелязана годината 1999 г. В този смисъл са били свидетелските показания на Ю. Н. Ю., М. С. Д., разпитани от Балчишкия районен съд Добричкият окръжен съд приел, че този етаж не бил отделно обособен обект-жилищен етаж, а надстройка над двуетажната сграда и за това тя следвала режима на собственост на сградата и на дворното място. Този извод на съда, обаче, според ВКС, е необоснован. В нарушение разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд не e проявил активност и не е изяснил спора от фактическа страна. В акта за узаконяване на сградата през 2003 г. действително е било посочено че на етажа имало 5 спални, но не е било ясно тези помещения към втория етаж ли са били или са представлявали отделно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ - т. е. помещения за жилищни нужди, за кухня, или кухненски бокс, дали е имало баня, тоалетна и самостоятелен вход. Не са изследвани и елементите за квалификация на "обект" по смисъла на § 5, т. 39 ПЗР към ЗУТ - дали изградената надстройка представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото приложение. Извършването на тези процесуални действия биха имали значение за изясняване на спора от фактическа страна и за точното приложение на закона. Защото ако т. н. трети етаж е бил самостоятелен обект на собственост, щом не е бил изрично посочен в нотариалния акт за продажба, той е оставал в собственост на продавачите. В този смисъл едно решение би било в синхрон с практиката на ВКС- Р № 204/05.2002 г. по гр. д. № 123/2001 г. 1 Г. О. Решаващият съд, обаче, без достатъчно доказателства приел, че построеното не представлявало обект, годен да съществува самостоятелно и да бъде предмет на отделна отчуждителна сделка. Не назначил и не изслушал техническа експертиза по специфичните въпроси.. Допуснал нарушения на задълженията си по чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./. Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че след като не са извършени процесуални действия, имащи значение за изясняване на спора от фактическа страна и за точното приложение на материалния закон, решението на въззивния Добрички окръжен съд следва да се отмени и делото-да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав - чл. 293, ал. 3 ГПК. Приема, че сделката, извършена с нот. акт № 84 том VI, рег. № 5* дело № 970 от 19.12.2001 г. е действителна, защото макар че са верни разсъжденията в касационната жалба, че при сключен договор за заем на левовата равностойност на 11 500 германски марки по фиксинга на БНБ към 05.06.2001 г. и със срок на изпълнение 30.09.2001 г., който дълг е бил обезпечен със законна ипотека в полза на заемодателя М. Ж. Д., изправният кредитор не е можел да се удовлетворява пряко от длъжниците чрез прехвърляне собствеността върху ипотекирания недвижим имот, а само чрез изнасянето му на публична продан и само чрез сумите получени от проданта. И че в този смисъл е практиката на ВКС изразена в решение № 6* Но че следва да се има предвид и фактът, че упълномощаване на кредитора да продаде недвижимия имот на себе си е станало след изтичане срока за връщане на заетата сума. И за това сделката е действителна, защото и съглашението е действително - то не е било предварително уговорено, че ако задължението не бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на недвижимия имот по начин, различен от този който е предвидил закона за удовлетворение на изправния кредитор - чл. 152 ЗЗД. В този смисъл решението на Добричкия окръжен съд е било съобразено със закона и с практиката на ВКС /вж. в Р № 1353-2001-II ГО, публикувано в Сборник Съдебна практика 2001 г. стр. 170./ Върховният касационен съд на основание гореизложеното,