Решение № 15612 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2018 г.

Решение № 15612 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Камеларов, ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 1869/26.10.2018 година на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 1930/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 18-0769-001703 от 9.07.2018 година на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, а именно: изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за предаването му. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че някой от изписаните в заповедта наказателни постановления не са влезли в сила, тъй като не са му връчвани. Излага съображения за релевантност на констатациите за ненадлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията, за които са му отнети контролни точки. Оспорва законосъобразността на налагане на мярката без доказателства за влизане в сила на наказателните постановления. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № 18-0769-001703 от 9.07.2018 година на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, а именно: изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Ответникът, началник група, сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. По същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Бургас е заповед № 18-0769-001703 от 9.07.2018 година на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, а именно: изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за предаването му. В текста на заповедта са изписани седем броя наказателни постановления, приложени и приети като доказателства по делото пред Административен съд гр. Бургас. По отношение на всяко от тях е направено отбелязване на датата, на което е влязло в сила, както и броя контролни точки, които се отнемат на водача. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че аритметичната проверка на броя на отнетите контролни точки, изписани в сочените наказателни постановления, обосновава правилен извод, че водачът е изчерпал контролните си точки. Страните не спорят, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. В тази насока, издадената заповед, с която се налага процесната мярка е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 във връзка с чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи и ако не изпълни това си задължения компетентните органи по този закон имат задължения да му наложат принудителна административна мярка, чрез която да изземат свидетелството му за управление. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Обосновано съдът е приел, че са налице фактическите основания на заповедта за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Установено е документално, че с влезли в сила наказателни постановления на касатора са отнети общо 49 контролни точки и същият е загубил придобитата правоспособност, но не е изпълнил задължението да върне свидетелството за управление на МПС, произтичащо от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При тази хипотеза административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност и при констатирано наличие на законовите предпоставки – отнемане на всички контролни точки е издал процесната заповед за налагане на принудителната административна мярка. Обоснован е изводът на съда, че уведомяването на водача за намалението на контролния брой точки под 2/3 от общия брой не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка и не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Неоснователни са и касационните възражения за релевантност на констатациите за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията, за които на касатора са отнети контролни точки. Наказателните постановления по Закона за движение по пътищата подлежат на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В хода на това производство пред съда могат да се релевират възражения досежно връчването на наказателното постановление. За целите на настоящото производство достатъчно е надлежното отбелязване върху цитираните в заповедта наказателни постановления на датата на влизането им в сила. Съдът в производството по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП няма правомощия да се произнася по отношение на редовността на връчването на наказателните постановления на адресата им. Предвид гореизложеното, касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на седмо отделение на Върховния административен съд