Решение № 2877 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2014 г.

Решение № 2877 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9048/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кремена Огнянова Тодорова против решение № 50/10.05.2014 г., постановено по административно дело № 897/2013 г. по описа на Административен съд -Добрич, с което е отхвърлена жалбата и против Акт за установяване на задължение по декларация № АУЗ-107-38/14.09.2011 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", Дирекция "БФМДТ" при община Добрич, в частта, в която е потвърден с решение № 94К-00-534/28.10.2013 г. на Директора на дирекция "МДТ" при община Добрич. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Добрич не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Кремена Огнянова Тодорова срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУЗ-107-38/14.09.2011 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", Дирекция "БФМДТ" при община Добрич, в частта, в която е потвърден с решение № 94К-00-534/28.10.2013 г. на Директора на дирекция "МДТ" при община Добрич. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касаторката, че публичното задължение за имот с партиден № 7404185337002 е погасено по давност, приел е още че не са налице предпоставките на чл. 71 ЗМДТ, обуславящи недължимост на ТБО. Изложил е съображения, че с определените от горестоящия административен орган лихви не се нарушава разпоредбата на чл. 155 ДОПК. Така мотивиран съдат е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. По силата на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Както правилно е установил първоинстанционният съд в случая предвидената в закона давност за публично задължение за имот с партиден номер 7404185 337002 не изтекла, тъй като същата е започнала да тече на 1.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2013 г. АУЗД е съставен на 14.09.2011 г. т. е. преди изтичането на установената в закона 5 годишна давност. От друга страна с издаването на АУЗД се прекъсва давността, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК и започва да тече нова давност. Не е изтекла и предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10 годишна давност. Следователно правилен е изводът на АС- Добрич, че цитираното по-горе публично задължение е дължимо, тъй като не е погасено по давност. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението за недължимост на публично вземане. Представените в нотариалното производство данъчна оценка и декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК не могат да служат като доказателство за недължимост на публични задължения. Цитираните в закона документи имат значение само в нотариалното производство при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти. Погасяването на публични задължения в данъчното производство се доказва единствено с документи, удостоверяващи извършено плащане. Такива документи не са представени нито в данъчното, нито в съдебното производство. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл. 155, ал. 8 ДОПК. Както правилно е приел АС- Добрич предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ, невнесените в срок данъци и такси се събират заедно с лихви по ЗЛДТДПДВ. Удължаването на срока, за който се дължат лихви, не се отразява върху законосъобразността на акта, тъй като срокът, респ. размерът на лихвите се определят към момента на издължаване на съответния данък и такса. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че предоставянето на услугите, за които се събира ТБО, е доказано по делото. Предвид изложеното постановеното от Административен съд -Добрич решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение