Решение № 16554 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 803/2019 г.

Решение № 16554 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 803/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Жигулина против решение № 1076 от 01.11.2018 г., постановено по адм. д. № 233/2018 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Ботевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на М. Жигулина против заповед № 0 А-41/24.01.2018 г. на кмета на Община Ботевград, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "пристройка към реконструирана лятна кухня – обособена едноетажна масивна постройка за постоянно обитаване", находящ се в УПИ VІІІ-2013, в кв. 126 по плана на гр. Ботевград, изпълнен от жалбоподателката. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи са съставени констативни актове, с които е установено извършено незаконно строителство - реконструкция и пристрояване на лятна кухня, при което след преустройството същата има характеристика на едноетажна масивна постройка без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Преписи от актовете са връчени на жалбоподателката, която в законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставените актове. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Доводът на касатора, че констативен акт № 7/27.10.2017 г. е съставен без да се извърши оглед на процесния строеж и същият преповтаря констатациите на предходни актове, е неоснователен. Актът е съставен по предвидения за това в закона ред и съдържа подробно описание на незаконния строеж, а именно, че същият представлява пристройка и промяна типа на конструкцията с повдигане на етажната височина на съществувала конфигурация от полумасивна лятна кухня, навес и паянтов склад, като подробно са описани характеристиките и параметрите на извършеното строителство. Фактите описани в този констативен акт се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават. Обстоятелството дали за съставения констативен акт са уведомени и други съсобственици на имота, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като по делото е установено, че собственик на лятната кухня, която е реконструирана и е извършено пристрояване към нея, е жалбоподателката (нот. Акт № 163/2006 г.). В тази връзка доводът, че Жигулина не е извършителка на незаконния строеж, е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства е установено противното. Освен това същата е адресат на заповедта по смисъла на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната реконструкция и пристрояване на лятна кухня представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че лятната кухня с навес е разрушена като са оставени стените откъм УПИ ІХ-2010 и част от източната стена, изградени са западна и северни стени, изляти са стоманобетонни колони, изпълнен е дървен двускатен покрив, покрит с керемиди, като част от покривната конструкция не е изпълнена, не са изпълнени и довършителните работи. Не са монтирани дограми. Изпълнено е окабеляване и е монтирано ел. табло. Различна е и квадратурата на съществувалата лятна кухня – 37 кв. м. и навес със застроена плащ 19 кв. м. и изградената едноетажна масивна постройка -56. 30 кв. м. Незаконният строеж е индивидуализиран, а именно "пристройка към реконструирана лятна кухня – обособена едноетажна масивна постройка за постоянно обитаване", като строежа се състои от три помещения, баня и тоалетна. Установено е, че извършител на строежа е М. Жигулина и строежът е извършен през 2013 г. (заповед от 06.06.2013 г. за спиране на изпълнението на строежа). Следователно е налице основанието на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Предвид годината на извършване на незаконния строеж правилно съдът приема, че същият не е търпим по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ, както и не може да бъде узаконен на основание § 127 ДРЗУТ. Доводите на касатора, че с влязло в сила решение е отменена предходна заповед за премахване на лятната кухня, като в решението е прието, че същата е търпим строеж, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като по делото е установено, че съществувалата лятна кухня е реконструирана, навесът е премахнат и е извършено пристрояване, в резултат, на което лятната кухня и навесът не съществуват, а е налице едноетажна масивна постройка за постоянно обитаване. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Жигулина да заплати на Община Ботевград сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,