Решение № 8670 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2015 г.

Решение № 8670 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на И. И. Ц., К. Ц., Е. И. Ц., Б. А. Д. и Д. Ж. Д. и на Р. Т. М. чрез техните пълномощници срещу решение № 3529/20.05.2015 г. по адм. д. № 5815/2014 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на Столична община, М. С. К., С. С. П., Я. А. П., Н. К. С., И. Д. К., Р. А. К. и С. Й. М. не вземат становище по касационните жалби. Ответникът "С. К." АД чрез процесуалния си представител намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на жалбите с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от И. И. Ц., К. Ц., Е. И. Ц., Б. А. Д. и Д. Ж. Д. за прогласяване нищожността на заповед № № РД-09-50-1643 от 23.12.2008 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на план за застрояване и работен устройствен план за УПИ VII, VIII и IX, в гр. С., кв. 184, м. "Западно направление". С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането за прогласяване на нищожността на атакувания административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Основанията за нищожност са съобразно степента и тежестта на допусната незаконосъобразност при издаването на един административен акт. В случая административният акт е издаден от компетентен орган, във форма, като е налице ясно и разбираемо волеизявление и въз основа на посочена правна норма, при липса на особени съществени процесуални нарушения, както и при липса на превратно упражняване на права от страна на административния орган. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че заповедта е издадена по искане само на част от собствениците на засегнатите имоти, както и че заповедта не е съгласувана с Министерството на културата и НИПК. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон при следните съображения: Нищожният акт не поражда правни последици, нищожността е изначална, поради което всеки може да се позове на нея, ако има правен интерес. Н. акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. В случая срокът за оспорване поради незаконосъобразност е пропуснат, а наведените нарушения сочат на незаконосъобразност /унищожаемост/, но не и на нищожност. Съобразно с това и с оглед на всеки от възможните пороци на акта, съдът е извършил правната си преценка в решението, като е приел, че не е налице нищожност в конкретната хипотеза. Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. В тази насока правилно е изтъкнато, че липсата на мотиви води до унищожаемост, тъй като те не са самото волеизявление на административния орган, водещо до определени правни последици. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. Обстоятелството, че не са осъществени всички, предвидени в материалната правна норма предпоставки, включително съгласие на всички заинтересовани за исканото и допуснато с оспорения административен акт изменение на ПЗ и РУП, може да обоснове материална незаконосъобразност, но не и нищожност поради липса на материалноправните предпоставки. В същия аспект е и липсата на съгласуване с НИПК. Съдът правилно е изтъкнал, че това фактическо обстоятелство -наличие на паметник на културата в имота на жалбоподателите е и спорно с оглед извършените в имота им преустройства след реституцията, поради което този находящ се в имота им паметник на културата не съществува във вида, в който е бил обявен, за да е обект на задължително запазване. На последно място, видно от заключението на вещото лице, одобреното със заповедта изменение на ПЗ съответства на предвиденото строителство, определено с ОУП на С. Не са налице и толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като и при недопускането им пак би се стигнало до същото решение от страна на административния орган. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и постановено при правилно приложение на закона и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,