Решение № 166 от 26.6.2025 г. на ВКС по т.д. № 20238002901004/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. ОбразуВ.о е по касационна жалба на „Сокол бластинг“ ООД, гр. София и Х. М. К Д. срещу решение № 184 от 20.03.2023 г. по в. т. д. № 590/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 442 от 22.04.2022 г. по т. д. № 1071/2021 г. на Софийски градски съд, с което на осноВ.ие чл. 74 ТЗ по предявения от Ф. В. С., гражданин на **********иск са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в „Сокол бластинг“ ООД, взети на 15.06.2021 г., за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Х. М. К Д. и за приемане на учредителен акт. Решението е постановено при участието на Х. М. К Д. като трето лице помагач на страната на ответника „Сокол бластинг“ ООД. В касационната жалба се поддържа, че обжалВ.ото решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноВ.ост. Касаторите излагат подробни съображения за несъответствие на материалния закон на изводите на въззивния съд, че ищецът действително е извършил посочените в решението за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество нарушения /неоснователен банков превод на 100 000 евро по лична банкова сметка на Ф. В. С., невръщане на получените при начална липса на осноВ.ие 100 000 евро и невръщане на падежа на получен заем от 100 000 евро/, но те са извършени в качеството му на управител или на „трето лице“ – длъжник на дружеството, поради което тези нарушения не съставляват осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник. Релевират доводи, че въззивният акт е необосноВ., доколкото изключва защитата на дружеството по чл. 126, ал. 3 ТЗ с оглед възможностите да бъде реализирана отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ или да бъде предявен облигационен иск срещу задълженото към дружеството лице. Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд не е обсъдил ключови доводи от въззивната жалба. Молят обжалВ.ото решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Ф. В. С. е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказВ.е, че извършените от него действия имат неправомерен характер и са вредоносни за ответното дружество. Изразява становище, че тези действия не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на задължението за оказВ.е на съдействие за осъществяВ.е на дейността на дружеството, както и като действия против интересите на дружеството. Поддържа, че не е бездействал при наличие на задължение като управител или съдружник, нито е проявил поведение, което може да се счете за нелоялно или в защита на външни за дружеството интереси. С определение № 792 от 29.03.2024 г., постановено по настоящото дело, на осноВ.ие чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалВ.е на въззивното решение по значимия за изхода на спора въпрос „Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни осноВ.ия и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалВ.ото решение, въззивният съд е приел, че ищецът Ф. В. С. и третото лице помагач Х. М. К Д. са съдружници в ответното дружество „Сокол бластинг“ ООД, както и негови управители, които го представляват поотделно. Решаващият състав е установил, че с покана на управителя Х. М. К Д., отправена до ищеца, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 15.06.2021 г. при следния дневен ред: 1. вземане на решение за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2. вземане на решение за поемане от съдружника Х. М. К Д. на всички дялове на изключения съдружник от капитала на дружеството и 3. вземане на решение за приемането на нов учредителен акт на дружеството като еднолично дружество с ограничена отговорност. Отразил е, че в поканата като осноВ.ия за изключВ.е на съдружника Ф. В. С. са посочени: 1. нареждане на 07.02.2014 г. от Ф. В. С. в качеството на управител на дружеството на превод на сума от 100 000 евро по негова лична банкова сметка в „ОББ“ АД, въпреки че в платежното като получател на плащането е изписан Х. М. К Д., както и нареждане на още един превод по личната му банкова сметка в размер на 100 000 евро с осноВ.ие подписан между Ф. В. С. и „Сокол бластинг“ ООД договор за заем от 07.02.2014 г., определени като действия против интересите на дружеството и представляващи неизпълнение на задълженията му за оказВ.е на съдействие за дейността на дружеството и 2. неизпълнение на задълженията му за връщане както на сумата от 100 000 евро, получени без осноВ.ие, така и на сумата от 100 000 евро в указания в договора за заем срок - 07.02.2021 г., с което е нарушено задължението му за оказВ.е съдействие за дейността на дружеството и последното е лишено от приход, на който има право и от който се нуждае, за да развива бизнеса си и 3. нареждане на 17.02.2014 г. чрез неправомерен достъп на сумата от 80 000 евро от личната банкова сметка на Х. М. К Д. по лична сметка на Ф. В. С.. В обжалВ.ото решение е установено, че на проведеното на 15.06.2021 г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество са взети решенията, включени в дневния ред, така както е определен при свикВ.е на събранието. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че на 07.02.2014 г. между ответното дружество като заемодател и Х. М. К Д. като заемател е сключен договор за заем, по силата на който на заемателя е предоставена сумата от 100 000 евро при уговорка за връщането й в срок от 7 години от датата на получаВ.е. Констатирал е, че на същата дата е сключен договор за заем и между „Сокол бластинг“ ООД и Ф. В. С. при същите условия. Съдът е установил, че според представени вальори от 07.02.2014 г., от сметката на „Сокол бластинг“ ООД по сметка № BG85BUIВ98881438315500 са извършени по нареждания преводи на две суми от 100 000 евро, като на единия от документите като бенифициент е посочен Х. М. К Д., а на другия - Ф. В. С.. Въз основа на писмо от „ОББ“ АД е прието, че преводите са наредени чрез каналите на електронно банкиране на дружеството „Сокол бластинг“ ЕООД, като и двата са подписани от потребител Ф. В. С., както и че сумите са преведени от банковата сметка на дружеството по сметка, чийто титуляр е посоченото физическо лице. Въззивният съд е формирал извод, че ищецът Ф. В. С. е извършил деянията, послужили като осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество, а именно наредил е превод от банковата сметка на дружеството и е получил по своя банкова сметка наредените суми от по 100 000 евро, както и не е върнал двете суми на дружеството, съответно първата сума - в указания в договора за заем срок и втората - като получена без осноВ.ие след получаВ.е на поканата за провеждане на общото събрание на съдружниците. В обжалВ.ото решение е направено съвпадащо с това в първоинстанционния акт заключение, че поведението на ищеца не може да обоснове налагане спрямо него на санкционната мярка по чл. 126 ТЗ, тъй като към момента на извършВ.ето на двата превода е бил съдружник и управител на ответното дружество и ги е наредил именно в качеството си на управител на търговеца. Изложени са съображения, че съдружникът не може да бъде изключен на осноВ.ие чл. 126 ТЗ за действия, които е извършил в качеството си на управител, тъй като отговорността на управителя е договорна, произтича от мандатните правоотношения между него и дружеството и като такава се различава от отговорността на съдружника. Подчертано е, че отговорността на управителя винаги има имуществено изражение и се реализира единствено по чл. 145 ТЗ, дори когато действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическите състави на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ. По тези съображения съдът е счел, че извършеното от ищеца без осноВ.ие нареждане да се преведе сумата от 100 000 евро от сметката на „Сокол Бластинг“ ООД по собствена на ищеца сметка, което представлява неправомерно действие с увреждащ дружеството характер, не съставлява осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник. На спорния въпрос дали неизпълнението на задълженията за връщане на получените от ищеца суми от по 100 000 евро на дружеството съставлява осноВ.ие по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето му като съдружник въззивният съд също е дал отрицателен отговор. Счел е, че се касае до задължения, които не са пряко свързани с членственото правоотношение на съдружника с ответното дружество, поради което неизпълнението им не може да обоснове изключВ.ето му като съдружник. Изтъкнал е, че визираното неизпълнение не може да се третира нито като неоказВ.е на съдействие за осъществяВ.е дейността на дружеството, нито като действие против интересите на дружеството. По тези съображения съставът на Софийски апелативен съд е направил извод, че не са налице осноВ.ията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество, поради което взетото в този смисъл решение и обусловените от него останали решения на общото събрание на съдружниците като незаконосъобразни подлежат на отмяна по предявения иск с правно осноВ.ие чл. 74 ТЗ. На поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че санкцията п о чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1- т. 3 ТЗ. В мотивите към посочената точка на тълкувателното решение е разяснено, че управител на ООД може да бъде само физическо лице (съдружник или трето за дружеството лице – чл. 135, ал. 2 ТЗ). Управителят, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите – от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията си както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият – съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да бъде санкциониран и с прекратяВ.е на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Възможно е действията на управителя – съдружник да осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. В тези случаи няма осноВ.ие да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. ООД е капиталово дружество със засилен персонален елемент. Задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника, само когато управителят е трето за дружеството лице. Ако управителят е и съдружник, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога съвпадат – например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват съдействие за осъществяВ.е на дейността му. Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказВ.е на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняВ.ето на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. По същество на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалВ.е, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителните указания и разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Основателни са касационните доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че тъй като ищецът е наредил извършВ.ето на банкови преводи на сумите от по 100 000 евро в качеството на управител, а не като съдружник в ответното дружество, то същите не могат да послужат като осноВ.ие за изключВ.ето му по чл. 126 ТЗ, а единствено съставляват осноВ.ие за реализиране на отговорността му като управител по чл. 145 ТЗ. Посоченото становище на съда не отчита, че имуществената отговорност на управителя /чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ/ и на съдружника /по правилата на ЗЗД/ за причинени на дружеството вреди съществуват успоредно с възможността общото събрание на дружеството с ограничена отговорност да прекрати членственото правоотношение на съдружника при условията на чл. 126 ТЗ. При формиране на решаващите си изводи съдът не е взел предвид и обстоятелството, че в случая прекратяВ.ето на членственото правоотношение на ищеца с оспореното решение на общото събрание на ответното дружество е предприето на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ във връзка с поведение, квалифицирано при санкционирането му като неизпълнение на задълженията да се въздържа от действия против интересите на дружеството и да оказва съдействие за осъществяВ.е дейността на дружеството, които се явяват съвпадащи задължения на съдружника и на управителя съобразно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В резултат от противоречащата на материалния закон теза на въззивния съд обжалВ.ото решение не обективира анализ дали нареждането на ищеца Ф. В. С. на паричния превод от 100 000 евро от сметка на дружеството по лична сметка на посоченото лице без осноВ.ие представлява поведение, което може да се подведе под осноВ.ията за изключВ.ето на съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, както и дали приложената крайна санкционна мярка е адекватна на извършеното нарушение. При произнасяне по материалноправната законосъобразност на оспорено с иск по чл. 74 ТЗ решение на общото събрание на съдружниците в ООД за изключВ.е на съдружник и при надлежно въведено от ищеца твърдение за отсъствие на предпоставките по чл. 126, ал. 3 ТЗ /такова с оглед твърденията по исковата молба е налице в настоящия случай/, съдът дължи проверка въз основа на доказателствения материал по делото дали са налице посочените в решението осноВ.ия за изключВ.е – доказано ли е от страна на ответното дружество извършВ.е на съответните нарушения или неизпълнение на конкретни задължения на съдружника, които се обхващат от фактическия състав на чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и адекватно ли е изключВ.ето на извършеното нарушение. По делото е установено, че са се осъществили част от послужилите като осноВ.ие за изключВ.е факти, във връзка с които на ищеца е отправено предупреждение, а именно, че същият е наредил по своя сметка сумата от 100 000 евро, посочвайки като получател другия съдружник, тоест без осноВ.ие за превода в своя полза, като сумата не е върната на ответника, както и че Ф. В. С. не е изпълнил задължението си за връщане на получената в заем по договор, сключен с ответното дружество, сума от 100 000 евро, чийто падеж е настъпил на 07.02.2021 г. По отношение на нареждането на паричен превод без правно осноВ.ие, доколкото е извършено от името на ответното дружество, въззивният съд правилно е приел, че ищецът е действал в качеството си на управител, но както бе посочено в противоречие със задължителната практика на ВКС е отказал да преценява дали посоченото поведение попада под хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Предвидените в чл. 126, ал. 3 ТЗ осноВ.ия за изключВ.е на съдружник по своята характеристика се свеждат до неизпълнение на основните задължения, определени в чл. 124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 ТЗ осноВ.ие за изключВ.ето на съдружник е неизпълнението на задължението да оказва съдействие за осъществяВ.е на дейността на дружеството, установено в чл. 124 ТЗ и представляващо израз на засиления персонален елемент в дружеството с ограничена отговорност. С постановеното по чл. 290 ГПК решение № 171 от 14.03.2012 г. по т. д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. са дадени разрешенията, че изключВ.ето на съдружник в ООД е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на извършеното нарушение; за осноВ.ието по чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ – неизпълнение на задълженията за оказВ.е съдействие за осъществяВ.е дейността на дружеството е необходимо повторяемост, а не епизодичност в съставомерното бездействие на съдружника; увреждащи по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ са само онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца - ООД или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди, тъй като нарушението е формално. Нареждането на превод на сумата от 100 000 евро от сметката на ответното дружество по сметката на ищеца, без да съществува осноВ.ие за това и при посочВ.е в платежното нареждане на данни за личната банкова сметка на ищеца, наред с нарушение на задълженията на последния в качеството на управител на ответното дружество представлява поведение, осъществяващо фактическия състав на осноВ.ието за изключВ.е на съдружник по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Касае се до действие в отклонение от вмененото от закона задължение за лоялност към дружеството, което оказва съществено негативно въздействие върху дружествената дейност и функционирането на предприятието на дружеството с ограничена отговорност с оглед отклоняВ.ето на значителен паричен ресурс на дружеството в полза на съдружника Ф. В. С.. Без значение е, че за търговското дружество съществува вземане с правно осноВ.ие чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на полученото без осноВ.ие от ищеца, тъй като настъпВ.ето на имуществени вреди за търговеца не е елемент от фактическия състав на 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Доводите на ответника по касация Ф. В. С., че същият е освободен от отговорност като управител за дейността си с решение на общото събрание на съдружниците от 29.03.2018 г., не следва да се обсъждат, тъй като посоченият факт не е въведен с исковата молба като твърдение във връзка с материалната незаконосъобразност на оспорените в настоящия процес решения на същия орган, съответно като осноВ.ие на иска по чл. 74 ТЗ, като позоваВ.е на него не се прави и в отговора на касационната жалба. Нарушението, осъществяващо състава на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва да бъде разгледано комплексно с останалите факти, на които е осноВ.о изключВ.ето на ищеца като съдружник в ответното дружество и които са доказани по делото, а именно неизпълнението на задължението на ищеца за връщане на получената без осноВ.ие сума от 100 000 евро и на задължението му за връщане на сумата от 100 000 евро, получена по договор за заем, сключен с дружеството. Макар и тези задължения да с източник облигационни отношения – извъндоговорно /чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/ и договорно /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/, неизпълнението им следва да се приеме за свързано с установеното действие на съдружника Ф. В. С. против интересите на дружеството и за израз на трайния му отказ за оказВ.е съдействие за осъществяВ.е на дейността на дружеството в противоречие с изискВ.ията на чл. 124, ал. 1 ТЗ и чл. 14, ал. 1, б. „г“ от дружествения договор /чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ/. Касае се до неотстраняВ.е на последиците от извършения от ищеца банков превод по негова лична сметка и до съществена забава при изпълнение на задълженията на ищеца, които са свързани с лишаВ.ето на дружеството от финансов ресурс, съответно с пречки за нормалното осъществяВ.е на дейността му и водят категорично до загуба на доверие между двамата съдружници. В този смисъл цялостното поведение на съдружника, което може да се квалифицира като нарушение на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, има съществено отрицателно въздействие върху дружествената дейност, съответно тежест, на която е адекватно прекратяВ.ето на членственото му правоотношение на посочените правни осноВ.ия. По тези съображения решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, взето на 15.06.2021 г., за изключВ.е на съдружника Ф. В. С. на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ е законосъобразно, което налага отхвърлянето на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяната на това решение, както и на обусловените от него решения за поемане на дяловете му от другия съдружник Х. М. К Д. и за приемане на учредителен акт. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършВ.ето на нови съдопроизводствени действия, на осноВ.ие чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови отхвърлянето на иска по чл. 74 ТЗ. С оглед резултата по делото следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по касация Ф. В. С. за направените от „Сокол Бластинг“ ООД разноски за такси и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2205 лв. и за въззивното производство в размер на 1049, 42 лв., съответно общо в размер на 3 244, 42 лв. За касационното производство касаторът ответник по исковете не претендира разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение