Решение № 15491 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2012 г.

Решение № 15491 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Враца, представляван от адв. Людмила Ангелова Янчева от адвокатска колегия (АК) - Враца, срещу решение № 18/9.11.2012 г., постановено по адм. дело № 413/2012 г. на Административен съд - Враца . В жалбата се посочват отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяната на съдебното решение и присъждане на направените разноски по делото пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Ива Георгиева Кирилова, чрез процесуалния си представител адв. Петър Петров от адвокатска колегия (АК) - Враца, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар по силата на представен договор за правна помощ и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 883/5.07.2012 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 46, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и § 4 предложение второ и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища (НУРУРОЖ), приета с решение № 311/29.01.2009 г. на Общински съвет - Враца, са прекратени наемните правоотношения, установени със заповед за настаняване № 21/18.03.1993 г. на кмета на Община Враца и сключения въз основа на нея договор за наем от 2006 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като жалбоподателката, ответник в касационното производство, не е уведомена за започване на административното производство и не са били налице материално-правните предпоставки на чл. 46, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 ЗОС и § 4, предложение второ и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 8 НУРУРОЖ - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище и използване на жилището не по предназначение, включително и в случаите, когато наемателя оставя общинския имот необитаем, поради напускане на града за повече от 6 месеца. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - Враца е правилно. Първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, защото Ива Кирилова не е уведомена за започване на административното производство и това е довело до нарушаване на правото й на защита. Правилно е прието, че това нарушение е довело и до нарушение на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК - оспореният индивидуален административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени обясненията и възраженията на наемателя и не са събрани доказателства в подкрепа на приетото от административния орган в акта. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че административният орган, носи доказателствената тежест за установяване на законосъобразността на издадения от него акт - заповед. Соченото в заповедта основание за прекратяване на наемните правоотношения - необитаване на жилище за повече от 6 месеца е опровергано от представените писмени доказателства - документи за смяна на водомер, извършен в процесния период. Правилно съдът е приел, че от изложеното в констативните протоколи е видно единствено, че са направени три проверки в различни периоди от време на които ответницата по касационната жалба не е намерена на адреса. И това е така защото в констативните протоколи не са посочени имената на разпитаните съседи дали сведения в този смисъл. Разпитаните и в хода на съдебното производство свидетели не установяват, че ответницата по касация не е живяла в жилището през процесния период. Обосновано съдът е приел, че не са налице фактическите обстоятелства визирани в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че пред вид изложеното, при валидно наемно правоотношение, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение се явява незаконосъобразна и административният съд правилно я е отменил. В писмената защита по касационната жалба е направено искане от страна на касационната ответница за присъждане на направени разноски по делото, в размер на 300 лв, представляващи адвокатски хонорар по силата на представен договор за правна помощ и съдействие. При този изход на делото разноските са в тежест на касационния жалбоподател и следва да се присъдят в полза на ответната страна. Искането следва да бъде уважено в рамките на поисканото. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,