Решение № 16034 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2012 г.

Решение № 16034 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград чрез неговия пълномощник срещу решение № 379/13.07.2012 г. по адм. д. № 175/2011 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба Георги Димитров Сеизов и Атанаска Ненова Сеизова, чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Димитров Сеизов и Атанаска Ненова Сеизова срещу заповед № 1417/30.11.2004 г. на касатора, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 8 ПЗРЗУТ е променена уличната регулация на улица с ос. т. 1559-1358 в кв. 8 по плана на Велинград, като е изменена уличната регулационна линия по западната имотна граница на имот пл. № 5599 в кв. 18 съгласно скицата и е променена южната регулационна линия на УПИ V-5599 в кв. 18, като се поставя същата в съответствие с южната граница на имот пл. № 55999 съгласно скицата. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не са изяснени лицата, които имат собственически или ограничени вещни права върху двата съседни УПИ-та: V-5599 и XIV-5610, тъй като молителят пред административния орган, инициирал предприетото регулационно изменение, е собственик само на 230/570 идеални част от имот пл. № 5599. Не е налице и посоченото в заповедта правно основание - чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, допускащ изменение на влязъл в сила ПУП, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил изменен планът. В случая, според съда, такива не са налице. Така постановеното решение е частично законосъобразно при следните съображения: За да е налице изменение на уличната регулация чрез изместване на регулационната линия съобразно постановеното с оспорения административен акт, следва да е налице посоченото за това правно основание - чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Доводи за фактическото му наличие не са посочени в обжалвания административен акт. Не са налице и доказателства по делото за осъществени такива факти. Неучастието пък на лицата, имащи вещни права върху имота, предмет на изменения план, е съществено нарушение на процесуалните норми. По този начин действително са нарушени правата на лицата, имащи гарантирано от закона право на участие при изменение на ПУП. Поради това, като е приел незаконосъобразност на обжалвания административен акт в частта досежно промяната на уличната регулация, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно § 8, ал. 1 ПЗРЗУТ в редакцията му към постановяването на обжалваната заповед /ДВ, бр. 1/2001 г./ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон. Общинската администрация изменя служебно дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересованите собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Видно от съдебно-техническата експертиза, в случая се касае за придадени по плана от 1983 г. 130 кв. м от имот пл. № 5599 за урегулирането на парцел XIV-5610, а § 8 е посочен като правно основание в обжалваната заповед. Съобразно така посоченото основание и данните по делото за наличие на придадени части от поземлени съдът е следвало да изложи доводи за законосъобразността на заповедта по отношение постановената промяната на вътрешната регулационна линия - южната на УПИ V-5599. Липсата на доводи по отношение тази част на оспорения административен акт с оглед посоченото правно основание - пар. 8 ПЗРЗУТ препятства възможността на касационната инстанция за проверка. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. С оглед посоченото правно основание § 8 ПЗРЗУТ липсва изобщо произнасяне с обсъждане на релевантните факти и обстоятелства. Това налага частична отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски по компенсация в половината им размер, а именно 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение