Решение № 292 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2011 г.

Решение № 292 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Софийски имоти" ЕАД, гр. София, представлявано от Христо Димитров Михайлов - пълномощник на изпълнителния директор Камен Манев, срещу решение № 3221 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 3898/2010 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначално подадената жалба срещу процесната заповед. Ответникът Областен управител на Област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодор Ангелов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на "Софийски имоти" ЕАД, гр. София, представлявана от изпълнителния директор Камен Манев, срещу заповед № РД-15-009/12.01.2007 г. на Областния управител на Област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и чл. 79, ал. 1 от ЗДС във връзка с чл. 114 от ППЗДС, е отменен Акт за общинска собственост (АОС) № 512/10.05.2001 г. на Район "Студентски" за незастроен парцел УПИ-IV-20 с площ 775 кв. м, кв. 55, м. "Студентски град", бул. "Кл. Охридски" № 2, като незаконосъобразно съставен. При разглеждането и решаването на спора са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното определение № 12126 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 10040/2010 г. на Върховния административен съд. Събрани са относимите доказателства, включително неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено заключение на СТЕ, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е издадена при спазване разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, редакцията ДВ, бр. 32/2005 г. (отм. ДВ, бр. 54/2008 г.), която, при определени условия, предвижда облекчен режим за защита на държавната собственост. В случая е безспорно установено, че процесният имот, за който е съставен отменения АОС № 512/10.05.2001 г., е идентичен с част от територията, актувана с АДС № 945/9.04.1971 г. и попада изцяло в границите, посочени в него. Наред с това, по делото не се твърди и не се представят доказателства УПИ-IV-20 да е отписан от актовите книги за държавна собственост. Към момента на съставяне на АОС - 10.05.2001 г. е била в сила разпоредбата на чл. 158 от ППЗДС (отм. ДВ, бр. 78/2006 г.), идентична с действуващата разпоредба на чл. 114 от ППЗДС, съгласно които отписването от актовите книги за държавна собственост е абсолютна предпоставка за законосъобразно съставяне на АОС. Общината не е провела производството по чл. 157 от ППЗДС (отм.), респективно по действуващия чл. 113 от ППЗДС, и доколкото това не е сторено, съставеният по-рано АДС № 945/9.04.1971 г., в границите на който попада процесния имот, установява с формална доказателствена сила правото на собственост на държавата върху него. По тези съображения е налице незаконосъобразно актуване на имот държавна собственост като общински, поради което правилно актът за общинска собственост е отменен със заповед на областния управител. В тази връзка, правилен е и извода, че са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед доводите на жалбоподателя, че процесният имот е бил включен в активите на дружеството още през 1997 г. и следователно не е бил общински, както и тези, че заповед № 2537/1.12.1967 г. на СГНС, въз основа на която е съставен АДС № 945/1971 г., не е придобивно основание. Тези доводи сочат на спор за материално право, който не може да бъде предмет на настоящето производство, а може да бъде разрешен само по общия исков ред. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като е приел, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника Областна администрация с административен център гр. София следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,