Решение № 5630 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2010 г.

Решение № 5630 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1317/28.06.2010 г. по адм. дело № 3056/2009 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне изцяло на жалбата на физическото лице. Ответника по жалбата - "Август 12" ЕООД гр. Бяла чрез процесуален представител адв. Малина Русева в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: С обжалваното решение и съобразно постановеното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, по оспорване от "Август 12" ЕООД гр. Бяла, ЕИК 117047542, първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 180900382/29.07.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 608/16.10.2009 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при "Централното управление" на Националната агенция за приходите, с който на ревизираното дружество са установени задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 33 319,29 лв. и лихви в общ размер на 15 665,74 лв.; 2006 г. - 58 174,61 лв. и лихви в общ размер на 19 706,62 лв., лихви за 2007 г. в размер на 33,71 лв. върху главницата от невнесените авансови вноски за периода м. 07, 08, 10, 11 и 12.2007 г. и данък върху добавената стойност за м. 12.2005 г. в размер на 57 650,65 лв.; 2006 г. - 62 631,40 лв. и 2007 г. - 49 991 лв. и лихви в общ размер на 60 240,90 лв. За да постанови оспореното решение, административният съд е приел за безспорно установено, че за ревизирания данъчен период за жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, който извод е направен изцяло въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено за ревизирания период. Спазени са принципите на Закона за счетоводството и същото дава възможност за определяне на данъчната основа, поради което съдът е приел, че ревизионното производство не се е развило по реда за извършване на ревизии при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, поради което за органите по приходите не е възникнало правото да определят размера на данъка към определена от тях данъчна основа. Прието е още въз основа на заключението на съдебно-агрономическа експертиза, че декларираните от жалбоподателя средни добиви са реални, с оглед разположението на обработваемите площи и техниката, с която са обработвани, а от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за 2007 г. жалбоподателят е в загуба в размер на 308 966,80 лв., поради което същият не дължи заплащане на авансови вноски по ЗКПО. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че органът на приходите е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 2 и 4 ДОПК. Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. В случая съдът правилно е извършил анализ на относимите обстоятелства при определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК с вида осъществявана от лицето дейност, като е взел предвид получените добиви от земеделски производители от същия или близък район на землищата, в които е обработвал съответните култури жалбоподателя, включително е извършил анализ и на относимите към него обстоятелства по цитираните разпоредби. С оглед на гореизложеното, липсата на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, поради което фактическите констатации в акта не е следвало да се смятат за верни, тъй като е доказано противното. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. С оглед събраните доказателства в хода на ревизията и представените в съдебното производство от други земеделските производители, съобразени от вещите лица при изготвяне на експертните заключения, които не са оборени по надлежния ред, е оборена презумпцията за доказаност по чл. 122 АПК като е направен правилен извод за правилност на декларираните добиви по съответните агрокултури, съответно за недължим корпоративен данък, така както е определен от органа по приходите Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в двете касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушани и неоспорени от страните заключения на вещите лица по ССЕ и САТЕ. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отменен обжалвания ревизионен акт. При тези обстоятелства, обжалваното решение се явява валидно, допустимо е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд - Първо "А" отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК