Решение № 10406 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12106/2017 г.

Решение № 10406 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12106/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет против решение № 4933/20.07.2017 г. по адм. дело № 11725/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта му, с която е отменено решение № 9848/14.10.2016 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец на А. С., гражданка на Пакистан, и преписката е върната за ново разглеждане със задължителни указания. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че административното решение е немотивирано спрямо приложението на чл. 8 от ЗУБ. Поддържа се възражение, че няма достоверни данни, даващи основание да се приеме, че А. С. е преживяла насилие или че срещу нея са били отправяни заплахи, както и че данните в профилите в социалните мрежи на чужденката не могат да се приемат за достоверни свидетелства относно реално поддържана гражданска и политическа позиция. Ответникът в касационното производство - А. С., представлявана от адв. Нилсен, в хода на делото по същество, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение № 9848/14.10.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на А. С., гражданка на Пакистан, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е общ извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С обжалваното решение, административният съд е приел, че решение № 9848/14.10.2016 г. на председателя на ДАБ е незаконосъобразно, в частта му, в която е отказано предоставянето на бежански статут. Прието е, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на подробен анализ на личната бежанска история на чужденката, съдът е отменил административното решение и е върнал преписката за ново разглеждане. Дадени са указания, че при новото разглеждане на преписката, административният орган следва да събере и обсъди всички посочени от жалбоподателката доказателства, да се изследва положението на активистите за човешки права и тяхното третиране от правителствените служби за сигурност и от недържавните агенти, да се изследва опасността от преследване при обратно завръщане в Пакистан на лица, които дават по един или друг начин гласност на случващото се в страната, изразяват позиция и осъждат насилието, включително и като проявяват интернет активност, която опасност е с произход някой от субектите, посочени в чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Изводът за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован въз основа на констатацията, че в хода на производството пред ДАБ, не е дадена възможност на чужденката да представи всички материали, които могат да потвърдят бежанската й история, както и че не е проследена дейността на молителката в социалните мрежи и участието й в протестни действия срещу цялата система на управление в Пакистан и процесите на радикализация в страната вследствие на религията и в частност спрямо религиозните групировки Д. И., Д.-У., Лашкар-е-тайба. Установена е липса на мотиви и спрямо обстановката в държавата Пакистан по отношение сигурността на чужденката при нейното завръщане и опасенията й, че е налице опасност от тайна екзекуция и изчезвания на активисти против официалната власт. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите констатации и правните изводи на административния съд. Правилно, първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденката на основание чл. 8 от ЗУБ е изведен при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. При съпоставяне на ясната и последователно поддържана бежанска история на молителката спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата за закрила, административният съд правилно е приел, че като краен резултат административният орган, не е изследвал всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и държавата й на произход и собщени от нея по време на интервюто й, както и не е събрал и анализирал, документите, които чужденката е искала да представи в подкрепа на своята история. Като краен резултат посочените от молителката лични страхове (опасения) от преследване поради политическото й мнение (изразявана гражданска позиция, участие в протести и публикации в социални мрежи), както и поради принадлежността й към "социална група" в Пакистанското общество от самостоятелно живеещи и самоиздържащи се жени, не са намерили обсъждани и задълбочен анализ при разглеждане на молбата й за закрила. За неоснователността на възраженията на касатора против обжалваното решение е достатъчно да се посочи, че в административния акт не е налице отговор от страна на ДАБ по отношение на качеството и ефективността на закрилата по см. на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ, до която би имала достъп чужденката при завръщането й в Пакистан на фона на събраните по преписката и делото данни, че: "Основните проблеми в Пакистан са свързани с нарушения на правата на човека - извънсъдебни и целенсочени убийства, отвличания, изтезания...сектантско насилие" (стр. 7 от справка МД-593/18.05.2016 г.) и неспособността на официалните власти да защитят ефективно членовете на уязвимите групи сред които са "жените и момичетата". Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като А. С. не е преживявала насилие или опит за насилие до този момент, то следва да бъде отречено правото й на закрила по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По този въпрос, следвада се посочи, че основателното опасение от преследване, а не лично и вече преживяно преследване е елемента от фактическия състав на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че при новото разглеждане на преписката, ДАБ следва да прецени, не само, дали молителката е била обект на преследване, а дали от събраните данни може да се изведе извод за съществуваща реална опасност от "тайни екзекуции и изчезвания на активисти срещу официалната власт". От представената в касационното производство справка МД-238/20.03.2018 г. относно актуалната ситуация в Пакистан се установява, че: "Продължават атаките по отношение на свободата на изразяване, особено срещу тези, които публикуват коментари онлайн", както и че блогърите, изразяващи критични позиции, особено в сферата на законите на богохулството, както и жените като цяло са обект на нарушаване на основните човешки права. Видно от данните, съобщени по време на интервюто й, А. С. изцяло попада в двете посочени уязвими групи. В заключение следва да се посочи, че административният съд правилно е приел, че процесната молба за закрила не е разгледана съобразно правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ . Решението на председателя на ДАБ в отменената му част, правилно е преценено от съда като немотивирано. Нарушенията, допуснати от административния орган следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката съобразно дадените указания до ДАБ. Административният орган следва да обсъди всички обстоятелства, съобщени от чужденката по време на интервюто й, които са релевантни за молбата й за бежански статут, вкл. и проверявайки ги чрез анализ на информацията от събраните в преписката писмени документи, вкл. и тези събрани в съдебната фаза на обжалването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,