Решение № 8504 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2019 г.

Решение № 8504 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 5229 от 30.07.2019 г. по адм. дело № 4829/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РД-08-1/15.04.2019 г., издадена от същия административен орган, с която е спряно изпълнението на строеж "Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги – първи етап" в УПИ I-98, 99, кв. 272 А, местност "Лозенец – I част", с възложител "Артекс Златен век" ООД, до отстраняване на установените с констативен акт № СТ-146/03.04.2019 г. нарушения, гр. София и е спряно изпълнението и е забранен достъпът до строеж "Изкоп/ насип с дълбочина около 15 м. " в УПИ III-96, 97, 409, 410, 411- за ОО, ПГ и трафопост", кв. 272 А, м. "Лозенец - I част" на същия възложител. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения по всеки от касационните доводи. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "Артекс Златен век" ООД срещу заповедта за спиране изпълнението на строежите да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Артекс Златен век" ООД гр. София оспорва касационната жалба, като излага подробни възражения по всеки от доводите в нея. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София – град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон и събраните доказателства. Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства (разпореждане от 27.05.2019 г.). В противоречие с цитираните текстове на ответника не са дадени указания, че следва да установи описаните в заповедта нарушения по чл. 154, ал. 2, т. 5 и чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, констатирани при строежа на "Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги – първи етап" в УПИ I-98, 99, кв. 272 А, местност "Лозенец – I част" по плана на гр. София. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за посочените по- горе обстоятелства и не е изяснено дали констатираните в заповедта отклонения от одобрените инвестиционни проекти променят строителната конструкция и/или натоварванията и дали строежът съответства на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Заключението на допусната от съда комплексна съдебно- техническа експертиза е оспорено от административния орган, с искане за допускане на повторна съдебно – техническа експертиза с поставяне на допълнителни задачи към вещите лица за изясняване на механичните натоварвания на конструкцията на сградата при описаните в заповедта отклонения от одобрените проекти. Тези искания на ответника са отхвърлени от съдебния състав, въпреки предвидените в чл. 200, ал. 3 и в чл. 201 ГПК във връзка с чл. 144 АПК процесуални възможности, с аргумента, че посочените обстоятелства са "неотносими", т. е. фактически без мотиви. Доводите на административния орган за непълнота и необоснованост на изготвената комплексна експертиза, изложени в молбата от 10.07.2019 г. и поддържани в откритото съдебно заседание, в което заключението на вещите лица е оспорено, не са обсъдени, а са пренебрегнати напълно от съдебния състав. По тези начин не са събрани релевантни за изясняване предмета на спора доказателства и е нарушено правото на ответника на защита, тъй като на административния орган не е осигурена възможност да опровергае заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, както и да ангажира доказателства за установяване на фактическите основания за издаване на административния акт. Освен това представените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Изводите на съдебния състав за липса на съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти, както и че за строежа в УПИ III-96, 97, 409, 410, 411- за ОО, ПГ и трафопост", кв. 272 А, м. "Лозенец - I част" разрешение за строеж не се изисква, се основават на заключението на вещите лица по изслушаната комплексна техническа експертиза, което е възприето безкритично и независимо от останалите доказателства по делото. Не са обсъдени заповед № РА51-75/23.03.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която е допълнено издаденото разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г., като е допуснато съществено изменение в одобрения инвестиционен проект, съгласно одобрен и съгласуван проект по част "Конструкции" и част "План за безопасност и здраве (ПБЗ)" и както и нот. акт № **, т. I, рег. № 1661, дело № 66/2018 г., с който възложителят "Артекс Златен век" ООД е признат за собственик въз основа на писмени доказателства на ПИ 96, ПИ 97, УПИ VI-409, УПИ V -410 и УПИ III-411, кв. 272 А, м. "Лозенец I- част". От съдържанието на заповедта, в която е посочено, че "за нуждите на строителството ще се използват и съседните имоти, които са собственост на същия възложител" всъщност се установява, че е приет план по чл. 156б, ал. 1, т. 2 ЗУТ - проект по част "ПБЗ- укрепване на строителен изкоп - I eтап", както и че ще бъдат засегнати някои от имотите на същия възложител в съседство, тъй като към този момент ПИ 96, ПИ 97, УПИ VI-409, УПИ V -410 и УПИ III-411, кв. 272 А, м. "Лозенец I- част" са отделни имоти. В случая анализ на посочените доказателства не е извършен, а в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени съображения, мотивиращи заключението, че строежът е законен. В съдебния акт е посочено, че за строежа не се изисква отделно разрешение за строеж, но не е даден отговор дали за констатирания в УПИ III-96, 97, 409, 410, 411- за ОО, ПГ и трафопост", кв. 272 А, м. "Лозенец - I част" строеж е издадено такова разрешение. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с цитираните процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това че крайният извод за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. В случая допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необоснованост на съдебния акт и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Заключението на съда за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направено единствено въз основа на възражението на жалбоподателя, депозирано пред административния орган, което съдържа твърдения, но не и доказателства по смисъла на чл. 224, ал. 4 ЗУТ за това, че констатираните отклонения са отстранени. Всъщност в противоречие с възприетото от съда, това възражение е обсъдено от административния орган (стр. 8 от заповедта), но е прието за неоснователно, тъй като не е подкрепено с доказателства. Изводите на съдебния състав за отсъствие на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ са направени без доказателства в този смисъл, тъй като на административния орган не е дадена възможност да ангажира такива и да установи, че описаните в констативния акт отклонения от одобрените инвестиционни проекти са съществени. Заключението на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на заповед № РД-08-1/15.04.2019 г., издадена от началника на ДНСК, поради противоречие с материалния закон, също е неправилно. С цитираната заповед на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и чл. 169, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги – първи етап" в УПИ I-98, 99, кв. 272 А, местност "Лозенец – I част" до отстраняване на установените с констативен акт № СТ-146/03.04.2019 г. нарушения и на основание чл. 224, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 151, ал. 2, т. 5 ЗУТ е спряно изпълнението и е забранен достъпът до строеж "Изкоп/ насип с дълбочина около 15 м. " в УПИ III-96, 97, 409, 410, 411- за ОО, ПГ и трафопост", кв. 272 А, м. "Лозенец - I част". В случая поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила по делото не е установено, че материалноправните предпоставки, предвидени в цитираните текстове за спиране изпълнението и забрана на достъпа до строежите, не са изпълнени. Изводите за издаване на заповедта в нарушение на чл. 6 АПК също са незаконосъобразни, тъй като констатираните от органа съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти засягат първо подземно ниво на кота -4, 53 м. и второ подземно ниво на кота -7, 63 м., както и ниво +5, 70 м. на строежа, представляващ административна сграда в УПИ I-98, 99, кв. 272 А, местност "Лозенец – I част, изграден на етап груб строеж с изпълнена стоманобетонова плоча до кота +59. 30 м. Следователно с допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти се засяга устойчивостта на цялата конструкция на строежа, което изключва съображенията за несъразмерност на мярката. Доводите на ответника по касационната жалба, че всички, описани в заповедта нарушения, са отстранени, всъщност подкрепят тезата, че такива са били допуснати. Това заключение се отнася и до строителството в УПИ III-96, 97, 409, 410, 411- за ОО, ПГ и трафопост", кв. 272 А, м. "Лозенец - I част", тъй като ако строежът, както възложителят твърди, е бил законен и свързан със строежа в УПИ I-98, 99, не са налице основания за неговото премахване, а в случая това е направено доброволно от възложителя, въпреки че подобно действие не е разпоредено с административния акт. Освен това, ако причините, довели до спиране на строителството са отстранени, то това е основание за продължаване на строителните дейности с разрешение на административния орган при условията на чл. 224, ал. 4 ЗУТ, процедура, за която липсват данни да е предприета, а не за отмяна на заповедта. Съображенията на ответника по касационната жалба, свързани с действието на издаденото разрешение за строеж № 134/2007 г. на главния архитект на Столична община, както и доводите на касатора в този смисъл са извън предмета на спора, който се отнася за законността на принудителна административна мярка, приложена на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ и не следва да бъдат обсъждани. Доводите на ответника по касационната жалба, изразени с представеното на 26.06.2020 г. становище, повтарят основните възражения на страната по касационната жалба и тезата на дружеството, застъпена в хода на делото по същество. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, представените доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК с оглед необходимостта от събиране на доказателства делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК и постави конкретни указания на страните за обстоятелствата, които трябва да установят. Съдът следва да осигури възможност на страните да ангажират доказателства, включително чрез използване на специални знания и ако е необходимо да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране и преценка на доказателства, включително на тези, представени и поискани от страните съобразно указанията, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,